Момчето, което винаги се усмихваше

Едва на 56 години ни напусна журналистът, телевизионният водещ и хлапето, което може да си мърда ушите. Димитър Цонев потегли към безвремието, написа във Фейсбук Георги Папакочев. Десетки колеги, приятели и зрители на Цонев споделиха скръбта си за смъртта му, разказаха общи спомени, коментираха професионалните му качества и вечната му усмивка. Предлагаме ви някои от тях.

Нери ТЕРЗИЕВА

Видях Митето за първи път на живо, когато той беше на десет години. В кино „Славейков“ той и сестра му Теодора припяваха с музиката на „Баща ми, бояджията“. Баща им беше Бояджията. Хубави деца с лунички – много по-свободни, ведри и усмихнати от нас.

И по-късно, всъщност, през целия си живот, Митето предимно се усмихваше.

Веднъж го попитах: „Как го правиш?“

Митето взе ръката ми и я сложи върху ямката на гърлото си. Там сърцето му биеше лудо. Оставаха минути до ефир, а в студиото го чакаха четирима мъченици на демокрацията, наредени его до его.

У нас усмивките често са смятани за будаллък, а не за сърдечен синкоп.

Загубихме Митко Цонев.

Сбогом, Мите!

Георги ПАПАКОЧЕВ

Поредният български журналист потегли към безвремието. Заплати със здравето и живота си суетата да бъде всекидневна медийна фигура на тв-екран. А беше също способен юрист, убедителен правителствен говорител и обичан глава на популярна фамилия.

С кончината си довчерашният тв-водещ всъщност зададе и своя последен въпрос: Каква е реалната цена на евтината медийна популярност и киселинна местна публичност? Въпрос, на който засега няма смислен отговор, уви.

Да е светла паметта на Митко Цонев!

Борислав ЗЮМБЮЛЕВ

Бог да го прости, един от най-добрите и безкористни хора, които познавах.

Мария КАСИМОВА

Някои неща не зависят от нас, каквото и както и да направим. Дано ти е спокойно там, приятелю! Върви към светлината… Почивай си, Митак!…

Тошо ТОШЕВ

Няма го Митко Цонев – а беше млад, силен и вярваше в красивото. И много го биваше. Има нещо жестоко и несправедливо в това. Жалко…

Мира ЛАЗАРОВА

Сбогом на Митко. Мина една лента от най-хубавите ми новинарски спомени. Беше невъобразимо спокоен, не натоварваше никого. Личеше му, че е от сой, носеше буржоазната галантност на баща си. Бог да осветява пътя му нагоре.

Иван ГАРЕЛОВ

Каква странна съдба имаше Митко Цонев! Той беше дете на телевизията. Поради своите родители, но и защото от малък свърза съдбата си с малкия екран. С лекота и усмивка стигна върховете в професията „телевизионен журналист“. Затова и всички очакваха да стане шеф на БНТ като най-естествения кандидат. След като получи наградата на зрителите „Свети Влас“, наложи се от следващата година да закрием тази категория, защото зрителите винаги посочваха него на първо място. Да бъдеш обичан от всички е най-голямата награда.

Митко Цонев ще остане част от историята на телевизията в България.

Петя ТЕТЕВЕНСКА

Отиде си едно добро и светло момче – Митко Цонев. Да е лек пътят му и да е спокойно на душата му! Толкова години работихме заедно, не мога да повярвам, че това се случва. Съболезнования за близките му и поклон!

Евгения АТАНАСОВА

Днес се обадиха толкова приятели и познати, изказват ми съболезнования за загубата на Митко Цонев. Защото сме колеги, защото искат на някого да кажат, че много ще им липсва. Усетих колко много хора го чувстват част от семейството си, защото е бил в домовете им всеки ден. А телевизията днес е толкова тъжна. Като къща, която е изгубила една от най-ведрите си усмивки. Почивай в мир!

Михаил ДЮЗЕВ

Светла му памет! Много хора не разбираха лекотата на публицистичния му талант. Беше един от първите водещи на сутрешния блок и новини на Дарик! Лек път, колега!

Емилия НЕДЕВА

Показателно е, че всички го помнят с усмивката. А аз, че тази усмивка държеше очите му винаги леко притворени. Очите се усмихваха непрестанно. Странно е, че никога не започна с правото, а аз винаги очаквах, че телевизионерството му е временно. Някак го възприемах само като колега. Звънях му след предавания, които ми харесват и по-често след такива, в които го съветвах да показва повече потенциала си на юрист. Той беше отличен студент. Спомням си Коста Цонев колко горд беше на дипломирането ни…

Найо ТИЦИН

Митко беше един от най-жизнените, ведри и усмихнати хора, които познавах, и с които съм работил! Никога, ама никога не съм предполагал, че толкова млад ще ни напусне! Бог да го прости! R.I.P.

Миролюба БЕНАТОВА

Отиде си Димитър Цонев. Помня го като лек, незлоблив човек. Жалко. Пак без време.

Владимир ТАНЕВ

Отиде си Митко Цонев. Един от колегите в този занаят, с когото ме свързват много неща. Митко бе един от първите новинари в Дарик радио в далечната 1993 година. Година по-късно се засякохме на президентските избори в САЩ. Решихме да изкараме вечерта на вота в изборния щаб на демократите. Аз заложих за победа на Клинтън, Митко – на Буш. Спечелих от него по една бира. Оказа се последната, която изпих с този уважаван приятел и колега. Сбогом, Митко…