Силвия НЕДКОВА
04.03.2026
Имат ли право партиите да си присвояват думите? Всеки пъти преди избори този въпрос изниква с особена сила.
Партиите и коалициите вече се регистрираха за предстоящите извънредни парламентарни избори. Пет от общо 22 регистрирани са включили „България“ в името си. „Моя България“ е като начало на песен, а „България може“ – като реклама за перилен препарат.
Има партия „Нация“ – абсурден опит да се присвои националното единство. Регистрирала се е партия „Право“ – очевидно всички други са криви и несправедливи.
Партия „Възраждане“ и коалиция „Трети март“ пък експлоатират в своя полза национални ценности – не би трябвало да е позволено празникът на всички българи да е оставен за ползване само от една партия. Нито най-романтичният и светъл период на Възраждането да се асоциира с една националистическа организация.
Този път се забелязва много ясно тенденцията от последните години партиите и коалициите да се придържат към многозначителна лаконичност – „Съпротива“, „Величие“, „Правото“, „Нация“ – имена от по една дума се запомнят по-лесно, и будят простички асоциации, все „величави“.
Някога партиите публикуваха предизборни програми – подробни, готови за дебат, разкриващи политики. Вече не е нужно – цялата им програма се вмества в едно име. Като „Вън от ЕС и НАТО“ например, или „Антикорупционен блок“, или „Непокорна България“ (на кого няма да се покорява не е уточнено, явно зависи от всеки конкретен избирател). В същата линия е и „Съпротива“ – това звучи като „Антифа“ във френски вариант. „Прогресивна България“ пък обещава прогрес, но очевидно защитава традиционни ценности – неясно е как ще се реши този парадокс на политическата сцена.
Но едно от най-възмутителните неща в листа на регистрираните партии и коалиции е присъствието на коалиция „Сияние“. Точно след като асоциираш името с филма на Стенли Кубрик по Стивън Кинг, разбираш, че това е политическа организация, създадена от бащата на трагично загиналото в катастрофа момиченце Сияна. И че името на това дете е използвано като политически ресурс, като сантиментално изнудване. Дотолкова се разчита на емоционалната реакция на хората спрямо гибелта на Сияна, че дори медиите не си дават труда да ни кажат как се казват хората в тази коалиция. Ако се съди по заглавията, мерак за управление има човек, наричащ се „бащата на Сияна“. Това досега не се беше случвало у нас.
И това дъно достигнахме, защото позволихме партиите да си присвоят думите и да експлоатират езика, който единствен все още ни обединява.
