Liudmil Grigor Baner

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Автопортретът отмъщение на Албрехт Дюрер

Художникът вгражда образа си централно в олтар, след като поръчителят му отказва да плати поисканата сума

Копието на оригинала е  създадено от нюрнбергския художник Йобст Харих. Репродукция: Франкфуртски исторически музей - Автопортретът отмъщение на Албрехт Дюрер

Копието на оригинала е създадено от нюрнбергския художник Йобст Харих. Репродукция: Франкфуртски исторически музей

Ренесансовият художник Албрехт Дюрер е създал свой автопортрет в картина, предвидена за църковен олтар, в порив на отмъщение срещу поръчителя си, когато той отказал да му плати поисканата сума. Художникът получил поръчение от богат франкфуртски търговец, но въпреки състоянието си, той платил на Дюрер много по-малко от поисканото за произведението му, се казва в изследване, представено в „Гардиън“.

Произведението представя възнесението и коронацията на Дева Мария. Фигурата на Дюрер е изобразена точно в средата на панела – слаба, изолирана фигура точно под Мария и Исус, за да се гарантира, че погледът на зрителя задължително ще попадне на автопортрета му, казва Улинка Рублак, професор по ранна модерна европейска история към Кеймбриджкия университет.

Склонността на Дюрер да добавя автопортрети в произведенията си не се проявява тук за първи път, отбелязва професорката. Художникът оставя малки свои портрети в ъглите на творбите си, почти като подпис. Тук обаче образът му е централен и държи табелка с името му.

„Изумително е, никой не е правил нищо подобно преди или след това“, казва Рублак.

Дюрер е изобразил себе си с табелка с името си. Снимка: Франкфуртски исторически музей

Съдейки по църковната творба и гнева на Дюрер, изразен в негови лични писма до поръчителя между 1508 и 1509 г., Рублак заключава, че това е „съзнателен акт на отмъщение“. В писмата Дюрер говори за скъпите материали и надницата за чираците си. Първоначално договорената сума била 130 флорина, но Дюрер сметнал, че поръчката ще се оскъпи с поне 100 флорина само заради пигмента. Дори и да тази сума да е била доплатена обаче, Дюрер пак твърди, че няма да отчете печалба.

„Губя време и пари, само за да спечеля вашата неблагодарност – казва художникът. – С какво си мислите, че трябва да живея?“

Търговската класа е основната прослойка, финансирала ренесансово изкуство, отбелязва Рублак. След това поръчение обаче и дългогодишните молби за адекватно заплащане, Дюрер се чувствал толкова изтощен, че се заклел никога да не приема отново толкова сложна поръчка.

Съдбата на произведението също е злощастна – то е унищожено през 1729 г. по време на пожар в Мюнхен. Известно е единствено негово копие от XVII в. от нюрнбергския художник Йобст Харих, тъкмо то е изложено във Франкфуртския исторически музей.

Откритията на Рублак са представени в нейната предстояща книга „Dürer’s Lost Masterpiece: Art and Society at the Dawn of a Global World“ (Изгубените шедьоври на Дюрер: Изкуство и общество в зората на глобалния свят), която ще излезе през август от „Oxford University Press“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg