Човекът, който затвори вратата след себе си

Боуи затвори вратата след себе си. След 69 години скитане в музиката. След 69 години пресичане на границите й. След 69 години, в които ни води през непознати пространства, извива обикновеното и го превръща в извънземно. Време, в което предизвикваше себе си. А ние го следвахме.

Всеки момент от живота му бе представление. В такова превърна дори смъртта си – в последния си клип разказа за последните си 18 месеца в битка с болестта. Онова, което преди 3 дни – точно на рождения му ден – ни изглеждаше като поредната ексцентрична лудост на Белия херцог, сега знаем, че е било сбогуване.

Видяхме го да лежи на болничното легло, смъртта да протяга ръце към него. Да повтаря, че няма нищо за губене и ще бъде свободен като птица. Но след като затвори вратата след себе си.

На 11 януари сутринта се събудихме, видяхме, че Боуи си е тръгнал, измихме зъбите си, направихме си кафе и чак докато поднасяхме закуската към устата си, преглътнахме хапката, че Боуи си е тръгнал завинаги. Спомнихме си за представлението, което завърши със затварянето на една врата в последния му клип Lazarus, който се появи само преди 3 дни, на рождения му ден. Няма друг в културната история на света, който да е превръщал себе си в произведение на изкуството, непрекъснато. Измисли себе си като Зиги Стардъст, Аладин Сейн, Белия херцог, Майор Том…

Той беше Човекът, който продаде света, Човекът, който падна на земята, но най-вече Човекът, който остави Дейвид Боуи на масата, тръгна и затвори вратата след себе си.