Дейвид Бoуи, 69

Той имаше няколко самоличности. Дейвид Боуи бе Човекът, който продаде света и Човекът, който падна на Земята. Той беше Слабия бял херцог, Зиги Стардъст и Аладин Сейн. А когато се превъплъщаваше в Плашещи чудовища (албумът Scary Monsters), той беше белоликият Пиеро. Това са все образи за привличане на вниманието, но зад тях винаги имаше музикална задълбоченост и голям обхват от влияния.

По новия си албум Blackstar Боуи работи с джаз квартет, воден от саксофониста Джони Маккаслин – през последните няколко години известно име из клубовете на Ню Йорк, втория роден град на певеца. Групата на Маккаслин придава на албума мрачна атмосфера с отворен край, който разхлабва връзките на Боуи с рокендрола дотолкова, че на моменти те отсъстват напълно. Това е дързък ход за артист на 69 години, но едва ли е необичаен за него. Той многократно е черпел вдъхновение от сравнително непознати творци и е градил мостове между далечни жанрове.

Боуи приема името от тексаския сайкобили (жанр в рока, съчетаващ елементи от пънк, рокендрол, рокабили и ритъмендблус) пионер, легендарният Стардъст Каубой, за собствената си създание Зиги Стардъст

Кои са тези неочаквани или недооценени влияния и как Боуи им се отблагодарява в музиката си? Списъкът трябва да започне с легендарния Стардъст Каубой – сайкобили (жанр в рока, съчетаващ елементи от пънк, рокендрол, рокабили и ритъмендблус) пионер, чийто сингъл от 60-те Paralyzed Бауи споменава в интервюта неведнъж. Певецът акуратно описва парчето като „най-ужасна какофония“, но не скрива възхищението си от дълбоката всеотдайност зад изпълнението. По-късно взема и част от името на този рок чудак за едно от собствените си създания, Зиги Стардъст.

Абсолютно начинаещи?

През седемдесетте години Боуи използва славата си, за да постави личните си обсесии в светлината на прожектора. Любовта му към слабо известната по онова време група „Велвет Ъндърграунд“ личи в неговия кавър на I’m Waiting for the Man и в продуцирането на соловия пробив на Лу Рийд, Transformer. След това се свързва с лидера на друга любима група без особен късмет – Иги Поп от „Студжис“ – за създаването на два забележителни албума – The Idiot и Lust for Life, и дори свири на клавишните в турнето на предшественика на пънка.

Боуи продуцира два забележителни албума на певеца на „Студжис“ Иги Поп – The Idiot и Lust for Life

Боуи се влюбва и в музиката на още един млад автор на песни от същата епоха, хлапак от Ню Джърси на име Брус Сприйнгстийн. Дебютният албум на Спрингстийн, Greetings from Asbury Park, е комерсиален провал, но Боуи обиква неговите пълни с въображение улични истории. Той записва кавъри на две песни – Growin’ Up и It’s Hard to be a Saint in the City и дори кани Спрингстийн да запишат заедно втората, макар че парчето се появата на бял свят доста години по-късно.

В своя „пластик соул“ период (в интервю Боуи нарича „абсолютен пластик соул“ своя повлиян от черната музика албум Young Americans) той е във възторг от още един млад певец и композитор – Лутър Вандрос, с когото заедно написват едноименната песен. Вандрос става важна част от вокалните аранжименти на Боуи и научава доста за кариерата от звездата.

Боуи подкрепя певеца Лутър Вандрос, преди той да стане известен, и написва песента Young Americans заедно с него.

Няколко години по-късно Вандрос сам става звезда.

Връзката Боуи

В края на 70-те Боуи пуска прочутата си берлинска трилогия албумите Low, Heroes и Lodger – и отново танцува по самия ръб на очевидно несвързани стилове със своя нов приятел Блайън Ино, преди това в „Рокси мюзик“. С продуцента Тони Висконти инкорпорират пулсациите на евродиско хитове като I Feel Love на Дона Съмър и Джорджо Мородер, с топлата електроника на германския артрок на „Крафтверк“ и Хармония“ и агресията на пънка.

В края на 70-те Боуи внедрява евродиско и германски артрок в своята музика.

През 1979-а Боуи кани авангардните певци и автори на пърформанси Клаус Номи и Джоуи Араяс за общо изпълнение на сцената на Saturday Night Live, заедно с тях е и един изкуствен розов пудел с телевизионен екран в устата. Отчасти благодарение на връзката с Боуи, Номи успява да започне кариера като певец със записи, която продължава до смъртта му през 1983 г.

В последвалите десетилетия Боуи записва със знаменитости като Мик Джагър, „Куин” и дори Бинг Кросби. Но извън комерсиалните си усилия в мейнстрийма, той продължава да експериментира. Работил е с Моби, преди електронният артист стане широко популярен, с турския мултиинструменталист Ердал Кизилджай, с джаз тромпетиста Лестър Бауи, с дръм-ен-бейс новатора Голди, с китаристите Ейдриън Белю и Рийв Габрелс.

Някои от мейнстрийм колаборациите на Боуи са с Мик Джагър, „Куин“ и дори с Бинг Кросби.

Боуи би могъл с лекота да прекара живота си в рециклиране на най-големите си хитове от 70-те, и в дълги турнета по световните стадиони. Но той се оставя на своето музикално любопитство да ръководи кариерата му. Ето защо последните приключения в новия му албум Blackstar не могат да бъдат възприемани като изненада. Както каза Боуи в интервю от началото на 90-те, когато за първи и единствен път направи турне с най-големите си хитове:

„Убеден съм, че е по-добре да си налагам промени. Да гледаш напред е много по-забавно, отколкото назад.“