Да отгледаш попкралица

В началото на деня са попкралици, владетелки на милиони. В края му са просто дъщери на своите майки. Пораснали момичета, които искат някой да ги похвали, да изтрие сълзите им, да почисти раните по коленете им. И, ако трябва, и да издърпа ушите им.

Мадона Луис Чиконе, майката на Мадона

Когато умира едва на 30 години от рак, Мадона Луис Чиконе оставя шест деца. Сред тях е 5-годишната й дъщеря, кръстена на нея, но наричана просто Нони. Казват, че Мадона е направена от 99 процента труд и 1 процент талант. Всъщност, тя е оформена от битката с болката.

Почти петдесет години след загубата на майка си Мадона плаче при всеки въпрос за нея. Пази грижливо спомена за общия им живот. Помни игрите им. А също и внезапния им край: „Веднъж скочих на гърба на мама, за да се поборичкаме. Но тя не помръдна, отпусната на дивана изтощена. Изкрещях: „Все си уморена! Престани! Бъди предишната мама! Играй с мен!“. Разплака се. Аз я прегърнах. Макар да бях толкова малка, почувствах се по-силна. Сякаш тя беше детето, а аз бях пораснала.“

Всъщност, ако трябва да сме точни, Мадона пораства завинаги на 1 декември 1963 година, когато майка й издъхва. Новината за смъртта научава от баща си, Тони. Но не успява да я осмисли, защото е само хлапе. И продължава да чака онази, която обича най-много, да се върне от болницата, да разтвори широко ръце и да я прегърне. Когато това не се случва, й остава едно – да презре всяка жена, решила да се грижи за нея. С братята си Антъни, Мартин и Кристофър, и сестрите Паула и Мелани бойкотират гледачките, наети от баща им. Оказват се обаче безсилни пред любовта на Тони Чиконе към една от гувернантките, избухнала само три години след смъртта на жена му.

Мадона се чувства предадена. От майка си, която си е отишла твърде рано. От баща си, който я заменил с друга. Само времето й помага да премисли миналото:

„Във всеки от нас зее рана – казва тя. – Цял живот или се взираме в нея, или опитваме да я трансформираме. Смъртта на мама остави у мен самота и копнеж. Но ако не чувствах тази празнота, едва ли щях да бъда толкова борбена. В нейна памет си обещах, че ще бъда силна. И ще се грижа сама за себе си“.

Синтия Джерманота, майката на Лейди Гага

По сутиен, сглобен от сребърни люспи, с черни бикини и ботуши до коляното, тя танцува на сцената пред многохилядна публика. Изпъва ръка напред. Между пръстите й проблясва флакон с лак за коса. Без да му мисли щраква запалка и пуска струята. Близо до лицето й избухва червен пламък, дъх на дракон. Докато публика крещи в екстаз, една жена седи вкаменена от ужас. Синтия Джерманота не може да повярва на очите си. Убедена, че дъщеря й – същото това момиче с люспестия сутиен и огнения „език“, е откачило и ще се самозапали. Кой обаче е казвал, че е лесно да бъдеш майка на Лейди Гага?

В следващите години госпожа Джерманота, красива, стилна жена с кариера в най-големия американски доставчик на безжичен интернет Verizon, ще трябва да преживее и по-големи изпитания покрай все по-известната си наследница. Но винаги ще подкрепя своето „гардже“. Синтия и съпругът й осигуряват на дъщеря си отличен стандарт, спокоен живот в огромен апартамент в Манхатън и образование в частно католическо девическо училище в Горен Ийст сайд. Всичките им грижи, обич и внимание не успяват да предпазят детето от бодлите на живота.

„Дъщеря ми Стефани, която повечето от вас познават като Лейди Гага, твърде малка трябваше да научи няколко болезнени урока – призна преди няколко години майка й. – Беше креативна, но връстниците й не винаги го оценяваха. Присмиваха й се, унижаваха я, отхвърляха я. За нея беше болезнено. На мен сърцето ми се късаше. Като майка е трудно да гледаш как детето ти се мъчи, да знаеш, че не можеш да го преведеш през трудностите на порастването. Постоянната, безразсъдна жестокост накара Стефани да постави под въпрос своята идентичност. А съмненията доведоха мъчителни страхове, депресия и деструктивно поведение“.

За да излекува миналото и да направи нещо за бъдещето, заедно с дъщеря си тя създава фондацията Born This Way в помощ на млади хора с психически проблеми, с инвалидност, преживели насилие или просто самотни.

Джанис Уайнхаус, майката на Ейми

„Благодаря на Господ, че успях да й кажа „Обичам те, Ейми“. И че тя ми отговори „Обичам те, мамо“. Джанис Уайнхаус говори за деня, в който за последен път видяла дъщеря си жива. В лятната жега тя наминала към дома на Ейми в лондонския квартал Камдън. Посрещнал я бодигардът. Помолил да изчака. Отправил се към спалнята на втория етаж. Половин час по-късно се изправил на стълбите. В ръцете му, отпусната лежала певицата. Пияна почти до смърт. Джанис замръзнала в шок пред тази пиета, удавена в алкохол.

Ден по-късно, на 23 юни 2011 година, трябвало да се сблъска с още по-жестока гледка. На смъртта.

„Не очаквах Ейми да умре – казва през сълзи Джанис. – Обаче бях наясно с проблемите й. Повтарях й: „Миличка, моля те, не го прави!“. А тя ми отговаряше: „Мамо, не се притеснявай!“ или „Мамо, съжалявам!“. Но не спираше. И аз не можех да направя нищо, не можех да й се противопоставя. Тя беше твърде силна за мен“.

Джанис, пенсионираната фармацевтка, страдаща от множествена склероза, се оказва безсилна пред демоните на дъщеря си – дрогата, алкохолът, успокоителните. Те отнемат нейното момиче. Когато се изправя пред бездиханното му тяло, сърцето й се пръсва на стотици парчета. А в паметта й изплува един спомен от времето, когато все още живее със съпруга си, бащата на дъщеря й – таксиметровия шофьор Мич.

„Бяхме заедно, докато Ейми навърши 9. Сутрин я виках да става за училище, застанала в подножието на стълбата, водеща към спалнята на втория етаж: „Ейми, събуди се! Ейми-и-и-и, събуди се!“. Отговор нямаше. Изтичвах горе, откривах я спяща. Беше трудно, почти невъзможно да я събудя. През лятото на 2001 г. моето момиче не се събуди повече. Този път трябваше да го приема. И да кажа сбогом“, казва майката на един от най-великите гласове на съвремието.

Днес тя продължава да чува детето си – във фоайето на летище Хийтроу, докато чака полета си си, в кварталния ресторант или просто от радиото вкъщи. Когато музиката на Ейми я достигне, Джанис докосва колието си – синджирче със звездата на Давид, което дъщеря й носела като дете.

Източник: The Week