Доли Партън си е отишла след кратка битка с рака, потвърдиха от екипа на кънтри кралицата. Певицата си отиде на 25 август на 80-годишна възраст, кончината ù е настъпила в клиниката Vanderbilt-Ingram Cancer Center в Нашвил, щата Тенеси.
Изключителният талант на Партън, който ù позволява да напише две от най-великите песни на ХХ век – „Jolene“ и „I Will Always Love You“ – в рамките само на един ден, и нейната колоритна личност обединиха всички хора в Америка. Нейната смърт бе отбелязана от гей барове до Белия дом, като в продължение на цяла седмица американските знамена ще бъдат наполовина свалени в знак на траур.
„Истинска загуба за милиони хора – написа Тръмп в Truth Social. – Нямаше никой друг като нея и няма и да има.“
Самата Партън през цялата си кариера се въздържа да споделя политическите си възгледи. В интервю за „Гардиън“ от 2023 г. обяснява, че да сподели публично позициите си означава да загуби половината си публика:
„Не се хващайте в капан, в който вярвате, че ако сте републиканец, трябва да сте такъв, ако сте демократ, трябва да сте онакъв. Не ви е позволено да мислите нищо друго. Колко осакатяващо е това? Имам толкова демократи, колкото и републиканци за фенове и няма да обиждам никого от тях, защото ми пука за всички тях. Не съм толкова добра християнка, че да си мисля, че мога да съдя хората. Това е Божия работа, не моя. Така че, що се отнася до политиката, мразя политиката. Мразя политиката“.
Съболезнования за Партън заваляха от републиканци, демократи, десетки нейни колеги… Емпайър Стейт Билдинг засия в розово в нейна памет. Бионсе я нарече „Северната звезда и барометър“; Тейлър Суифт ú благодари, че е очертала пътя към голямата сцена за момичета като нея; Селин Дион я определи като „въплъщение на светлината, човек с мило сърце и щедър дух“.
Тя бе възприемана като икона от гей хора, може би заради изказването си, че еднополовите двойки също заслужават правото да могат да сключат брак – „за да могат да страдат като нас, хетеросексуалните“.
Партън е казвала, че винаги е мечтала за голямата сцена, но все пак проявяваше скромност в публичните си изяви – твърдеше, че „винаги е имала повече смелост, отколкото дарба“ – макар и кариерата ú на сцена да трае забележителните 60 години.
„Надявам се да умра по средата на някоя песен на сцената, правейки това, което обичам. Надявам се да съм на 120, когато това се случи“, пожелавала си е тя.
Нейното остроумие е чертата, с която всички ще я запомнят.
„Не се обиждам от всичките шегички за тъпи блондинки, защото знам, че не съм глупава – не съм и блондинка“.
За характерния си външен вид казваше, че „приличам на комбинация от Майка Гъска, Пепеляшка и местната проститутка“:
„Не съм като естествените хора. Харесва ми да съм изкуствена. Мисля, че има малко магия във факта, че съм толкова истинска и същевременно изглеждам изкуствена“.
