Последствията от една свинска опашка

Свинската опашка се оказа твърде обиден хумористичен елемент за двама от най-популярните български държавници, които дори не са мюсюлмани. И особено опасен за карикатуристите, които прибегнат до нея. От онази на Борис Димовски, която предизвика лют скандал през 1968-а, защото към епиграмата на Радой Ралин „Сит търбух за наука глух“ той бе нарисувал прасе, чиято опашка се превръща в подпис, подобен на Тодор Живковия – до днешната видео карикатура на Чавдар Николов. В нея „свинската опашка“, с която динковаците връзват бежанци, става знаме в ръцете на премиера Бойко Борисов.

Книгата „Люти чушки“ с епиграми на Радой Ралин и карикатури на Борис Димовски излиза през 1968-а. Тиражът й е иззет от книжарниците и изгорен. Но вече доста хора си я били купили. Почти петдесет години по-късно се случи нещо подобно – но с още по-малък успех. Борисовата свинска опашка вече е навсякъде и няма как да бъде скрита, нито пък изтрита.

Видеото „Свинска опашка vs Конска опашка“ донесе на Чавдар Николов прекратяване на договора му и заличаване на карикатурите му от сайтовете на „Нова броудкастинг груп“ и „Нет инфо“. Последствията от свинската опашка в „Люти чушки“ също са унищожителни – за голям брой хора.

Историята бе разказана пред „Площад Славейков“ от един от участниците в нея – журналистката Ива Йолова. Заради интервю с Радой Ралин и Борис Димовски във вестник „Народна младеж“ тя е уволнена от медията, направен е опит да й бъдат отнети журналистическите права. Това са остатъчни поражения девет години след появата на сборника „Люти чушки“.

Афористичната книга е отпечатана през 1968 г. и заради карикатурата на прасе, чиято опашка е оприличена на подписа на Тодор Живков, е иззет целият й тираж от книжарниците и е изгорен. Немалко бройки от нея вече са били продадени и книжката се превръща в апокрифно четиво по онова време. Последствията за двамата автори са жестоки, напълно в духа на времето – остават без работа, наложена им е тотална обществена изолация и никакъв достъп до публичност, без шанс да печатат книгите и карикатурите си. Същата участ сполетява мнозина, участвали в отпечатването на книгата – пострадали са включително и хора, които са имали нещо общо с тандема Ралин-Димовски.

Борис Димовски и Радой Ралин

Девет години след разгрома на тънката афористична книжка, нейните автори неволно стават причина за нова вълна от уволнения. През 1977 г. Ива Йолова, журналистка на 25 г., работи в културния отдел на вестник „Народна младеж“, оглавяван от и.д. главен редактор Пенка Чернева. Ива кани Ралин и Димовски за интервю – по думите й безобидно от днешна гледна точка. Разговорът бил сериозен и хаплив към привилегиите на потомците на соц величията. Задава на двамата едни и същи въпроси, темата е реализацията на младите хора в България. Заглавието е „И днес имаме нужда от Фаустовци“.

Ива Йолова

Нищо революционно нямаше в това интервю, казва Йолова. Но социалистическите Фаустовци не смятат така. И последиците за нея и колегите й от „Народна младеж“ са като при опит за въстание. Потушено е с шест уволнения – на репортерката Ива Йолова, на водещия на рубриката Яков Янакиев, на дежурния зам.-главен редактор Любомир Коралов, на главния редактор Пенка Чернева, както и още двама техни колеги – Йордан Янев и Елеонора Владимирова, които организирали преди това подписка за оставането на Чернева като титуляр на поста главен редактор.

Освен уволнение и лишаване от журналистически права, наказанието на Ива включва и отнемане на софийско жителство, каквото получава при назначаването си в „Народна младеж“. Налага се да смени варненското си жителство с „гражданство“ в близкото до София село Яна, за да остане в столицата.

Радой Ралин и Борис Димовски отиват на среща с Георги Йорданов (съгражданин на Ралин от Сливен), тогава първи секретар на Градския комитет на БКП. Отиват заедно с Ива Йолова. Двамата убеждават Йорданов, че ако не отменят наказанието на журналистката, ще раздухат случая пред чуждите медии.

След преценка на щетите от подобен скандал, е решено Ива да остане в журналистиката, както и в София. Предлагат й работа във вестник „Труд“ – в няколко отдела, между които не присъства културата. Така започва в икономическия отдел, а след време успява да се завърне в културата.

Тази история все пак излиза в чуждата преса, описана от австрийски вестник.

Ива не обича да я разказва, защото не смята интервюто си за героизъм, макар от него да стърчи свинската опашка на Живков. Впрочем, Борис Димовски винаги е твърдял, че „опашатият“ подпис от карикатурата не е на Тодор Живков. Казваше същото и след 1989 г.

Шарж на Борис Димовски със собствената му особа, интервюирана от Ива Йолова

Повече от 20 години след появата на „Люти чушки“ Борис Димовски е под лупата на ДС. И все пак в печата се промъкват негови карикатури.

„Уж със „зашита с губерка уста“, но с поглед пиронче, той пробождаше кривици, властници, лицемери, лъжци..“, казва Ива Йолова за Димовски в очерка „Смях от болка, гняв с усмивка“, част от книгата си „По думите ще ги познаете.

По карикатурите също ще ги познаете. Близо 50 години по-късно свинската опашка отново е мерило за свободата на словото в България. А един ден кой знае – може би голямата награда за политическа карикатура ще се казва „Златна свинска опашка“.