Соня Йончева дава сериозна заявка за най-доброто изпълнение в сезона на „Метрополитън опера“, пише критиката за българското сопрано. Българското сопрано е в главната роля в „Медея“ – постановка на Дейвид МакВикар, с която оперният театър откри сезона си през 2022 г. и възроди в петък, 30 октомври с нов състав – при напълно разпродадена зала.
Блестящи за отзивите за Йончева в образа на майката убийца, 13-а главна роля за нея на престижната американска сцена.
„Метрополитън опера“ разполага с множество забележителни артисти. Но може би в момента няма по-въздействаща певица на тази сцена от Соня Йончева“, пише Дейвид Салазар в „Опера Уайър“.
На българката ú предстоят още 5 спектакъла на това заглавие – на 4, 7, 10, 13 и 19 ноември. Диригент е Карло Рици.
Йончева познава ролята – през 2018 г. дебютира в нея на сцената на Берлинската Щатсопера. Тогава обаче тя пя във френската версия и сега за пръв път интерпретира италианското либрето на творбата.
„След колебливото начало на спектакъла дългоочакваната ú поява вдъхна така необходимата жизненост на представлението. Физическото ú присъствие на сцената през цялата вечер беше наистина изключително въздействащо – пише още Салазар в отзива си за „Опера Уайър“. – Истината е, че трябва да видите Йончева на живо, за да изпитате пълноценно забележителния театрален гений, който тя демонстрира в тази постановка. Същото важи и за вокалната ù интерпретация. Гласът на Йончева звучеше великолепно и се разнасяше с лекота из цялата зала през вечерта – нито за миг оркестърът не го заглуши.“
Това е една от най-взискателните оперни роли, изтъква критикът, а Йончева „предложи пълноценно изпълнение, незабравимо и катарзисно“:
„Това е изпълнение, което си заслужава да се гледа не веднъж или два пъти, а колкото пъти можете да го посетите“.
В отзива си Салазар все пак отправя една критика – но към директора на „Мет“ Питър Гелб, че не използва подобаващо таланта на Йончева:
„Казах го по-рано и ще го повторя още веднъж: Йончева е истинско явление и може би най-значимото име на сцената на „Метрополитън опера“ през този сезон. Иронично, че когато тя участваше в няколко продукции на Метрополитън опера и генералният директор Питър Гелб не можеше да ú се насити, гласовите ú възможности бяха впечатляващи, но сценичното ú присъствие все още не беше достигнало същото ниво. А сега, когато е на върха на своето артистично майсторство – моментът, в който би трябвало да бъде лицето на „Метрополитън опера“ – тя участва само в една продукция на сезон.“
Актьорските умения на Йончева в тази нелека роля са отбелязани и от Рик Пердиан в New York Classical Review, който определя сопраното като „инжекцията адреналин“, от която тази постановка е имала нужда. Тя не разчита на „преувеличена театралност“, а „пресъздаде драматичната наситеност на образа на Медея чрез фини детайли и плътен и чувствен тембър“.
„В началната конфронтация с Язон гласовата палитра на Йончева се променя от топлота към ледена ярост, а мощното ú сопрано, което се извисява и изпълва залата, буди възхищение. Тя запазва това съчетание от уязвимост и непокорство и в сцените с Язон, Креон и Нерис“, допълва критикът.
„Медея“ се изпълнява сравнително рядко до 1953 г., когато Мария Калас влиза в главната роля на фестивала „Маджо Музикале Фиорентино“.
„Успехът ú в тази постановка изважда заглавието от относителната забрава и утвърждава превъплъщението ú като едно от най-високо оценените постижения на легендарното сопрано – казва Сюзан Стемплески в отзива си за изданието Bachtrack. – В премиерната вечер на настоящата поредица от спектакли Йончева заяви ролята като своя. Още с появата си на сцената, облечена в овехтяла черна рокля, с разрошена коса и очи, очертани с черно, тя я завладя с могъщия си глас и изключителното си драматично присъствие, за да изгради превъплъщение, което ще остане сред определящите в кариерата ú.“



