Николай Овчаров откри „град на хобити“ в Перперикон. Самият той съобщи за откритието си и това доведе до светкавично ново развитие на историческата наука, която спешно откри допълнителна информация в контекста на новите находки. Предлагаме ви да прочетете експресното изследване на учения Менелдил Гондорский по темата.
Хобитóполис – прочута колония на микробритите (миниатюрни келти, високи по три-четири стъпки), мигрирали от Британия чак на Балканите по време на келтското нашествие, водено от Балин и Брен през 279 г. пр. Хр. Римляните присъединяват Хобитополис към териториите си през 146 г. пр. Хр. като Колония Корнелия Хобитóрум. В тракийската народна памет братята-основатели на Хобитополис са запомнени като Мархо и Бланко, а в българското Средновековие – като Мериадок и Перегрин. На територията на хобитополитите се е намирал прочутият античен храм на Манве в дорийски стил, но с миниатюрни размери, описан у Херодот. В атинската Платонова академия ок. 200 г. сл. Хр. известно време преподавател по реторика е бил Хобитий, син на Хобитократ, явно дошъл от Хобитополис. Този философ бил особено прочут с косматите си крака. Хобитополитите са покръстени от Никита Ремесиански към 394 г. Откъси от Библията на техен език са открити в манастира „Св. св. Билбо и Фродо“ в препис от 1214 г.: „I yestasse enge i Quetta, ar i Quetta enge as Eru, ar i Quetta né Eru. Isse enge i yestasse as Eru“.
Към 528 г. сл. Хр. император Юстиниан Велики назначава специален хобитарх на малката област около Хобитополис. В 811 г. Хобитополис е присъединен към Първото българско царство от Крумовите войски. Към 816 г. Омуртаг приема делегация от хобити в тъкмо възстановения дворец в Плиска и им разрешава да продължат да садят любимата си ароматна билка. Племето хоббитѣне участва в българските походи срещу славяни, ромеи, печенеги и маджари до 1018-а, когато отново е присъединено към Византия и повторно се подчинява на византийски хобитарх. Към 1100 г. великият хобитопедарх Алексий Холбитла заедно с дружината си хобитиоти отбранява Лаодикия в Сирия от арабска атака. Ок. 1208 г. отстъпващите от Филипопол рицари на Рение дьо Три наричат района на Хобитополис „Графств“. Хобитополското „графство се запазва като самоуправляваща се област под българска закрила до 1371 г., когато е превзето от османските войски на Лала Шахин. Последният хобитополски „граф“ или по-скоро кефалия (Пипин III Тук) приема исляма и името Хобитоолу Бибùн бей. Неколцина ислямизирани хобитски стрелци се сражават при Анкара на османска страна през 1402 г. Ок. 1500 г. повечето оцелели хобитополити емигрират от Османската империя, достигайки Егейския бряг и взимайки венециански кораби за Испания. Изглежда, че следите на този древен народ се губят някъде в латиноамериканските колонии на испанската корона отвъд Атлантическия океан.
Налага се да си зададем и въпроса: били ли са хобитите православни?
Ами сега? Кое село в Графството щеше да е седалище на патриарха на всички хобити? Дали Лобелия Влачи-Торбинсова нямаше да е игуменка на някой манастир в Източната околия? Нямаше ли Светият Синод на Фуков край да осъди употребата на пушилиста?
И най-важното: какви щяха да бъдат църковните празници и книги? Ето опит за отговор:
Свети архистратези на безплътните сили Галадриил и Мириил,
Преподобен Келеборн Изповедник и Рогоносец;
Свети Деагол Страстотерпец, Удавник Андуинский,
Събор на Белия Съвет в Ломидол,
Св. св. равноапостолни князе Фарамирий и Боромирий, просветители гондорски
Свети Саруман Стълпник Исенгардский,
Свети цар Арагорн Победоносец,
Успение на свети великомъченик Гандалф Морийски (чества се седмица преди Възкресение Гандалфово),
Въздвижение на светия, честен и животворящ Пръстен,
Събор на Итилиенската света митрополия в Минас Моргул,
Свети Деветочисленици,
Свети Хамулий, княз Долгулдурский,
Кадение пушилистово,
Видение Палантирово,
Пресаждание на светото, честно и животворящо Бяло дърво в Минас Анор,
Свети цар и великомъченик Исилдурий (отбелязва се в деня на свети Севастиян),
Свети добропобедни мъченици-джуджета, паднали в Нандухирион,
Св. св. Билбо и Фродо Пръстеноприимци,
Свети Феанор Силмарилоподател,
Свети княз Дурин Хазад-думский,
Свети княз Теоден покръстител роханский,
Света великомъченица и изповедница Келебриан в планините
Свети цар Еарнур великомъченик в Минас Моргул,
Свети Самознай Зарезан,
Свети Гимлий Секиродържец,
Свети Леголас Горянин,
Свети Елендил Предтеча,
Свети Траин Многосребреник,
Събор на безплътните сили в Барад-дур,
Пренасяне честните и мироточиви мощи на свети Теоден от Минас Тирит в Едорас,
Похвално слово за свети Мериадок Брендивински и свети Перегрин Тукски,
Свети Дървобрад Лествичник,
Света Лобелия Чадъроносица,
Свети Тома Бомбадилски,
История славянохобитская,
Събор на безплътните могилни сили в Емин Бераид,
Въздвижение на ангмарското царство във Форност,
Житие и страдание грешнаго Радагаста,
Свети Пиволей Бироподател,
Свети Глорфиндел Ломидолски,
Свети Денетор мъченик в Рат Динен.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение