Думите след Тери Пратчет: Времето е преди всичко навик

Създателят на „Света на диска“ сър Тери Пратчет почина на 66, заобиколен от близките си и с любимата котка в краката. Писателят остави милиони почитатели, потънали в скръб, но и безкрайно богатство от пропитите му с остроумен хумор афоризми. Социалните мрежи валят с негови цитати. Ето някои от тях:

От него

„Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.“

„Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.“

„Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.“

„Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“

„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта – не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.“

„Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.“

Из „Малки богове“

„Времето е наркотик, в големи дози убива.“

„Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.“

„Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.“

„Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.“

„Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди Теорията на хаоса за подобни явления…“

„Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.“

„Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.“

Из „Посестрими в занаята“

„Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.“

„Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече“ с криви зарчета.“

Из „Маскарад“

„Агнес се подсмихна нещастно. След като опозна донякъде Кристина, започна да се бори с желанието да надникне през едното й ухо, за да провери вижда ли се дневната светлина през другото.“

„На пода лежеше мъртвец. Леля бе виждала смъртта във всякакъв облик, а удушаването просто не можеше да я заблуди. Не беше приятен край, затова пък му беше присъща определена пъстрота.“

Из „Фантастична светлина“

„Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.“

„Приеми нещата такива, каквито са, всички тия дрънканици за златни клонки, природни цикли и тям подобни, всичко се свежда до секс и насилие, обикновено в комбинация.“

„Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.“

„Най-важното като имаш много спомени е, че трябва да отидеш някъде след това, където можеш да си ги спомняш, нали разбираш? Трябва да спреш. Всъщност никъде не си бил, преди да си се прибрал у дома.“

Из „Музика на душата“

„Вдигна рамене, сякаш за да намекне, че макар в света да са назрели какви ли не проблеми, поне този не го засяга.“

„Той се смееше в обратнопропорционална зависимост спрямо съдържанието на хумор в ситуацията.“

„Времето е преди всичко навик.“

„Човешкото съзнание има забележителното свойство да се лекува само̀.“

„Беше жена в такива количества, които едва можеш да вместиш, без да получиш накрая две жени.“

„Нямам нищо против скуката. На нея можеш да разчиташ.“

„Ако усмивката му зейнеше още малко, главата му би се търколила на пода.“

„Няма значение в коя посока се движиш. Важното е да не спираш. Това е същината на музиката с камъни.“

„Най-бързият начин да стигнеш до някъде е да си вече там.“

Из „Ерик“

„Достатъчно интересен е фактът, че боговете на Диска никога не са се трогвали до там, че да съдят душите на мъртъвците и затова хората отиват в ада, само ако дълбоко в себе си твърдо вярват, че там им е мястото. Нещо, което бихме направили, ако не знаехме за съществуването му. Това обяснява защо е толкова важно мисионерите да бъдат разстрелвани от пръв поглед.“

„Просто еротични. Без извратености. Това е разликата между употребата на перо и употребата на пиле.“

„Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода.“

Из „Туп“

„Присмиват ли ти се – не ги е страх.“

„И няма място, на което бих бил сега, освен тук!… И няма време, в което бих бил тук, освен сега!“