„Емпатията е опасна, самоубийствена и води към ада“

Емпатията е слабостта на западните общества, твърди нова теория, прегърната от консервативномислещите хора и популяризирана в медийни изяви на Илон Мъск. Подобна идея разпространяват дори и най-неочаквани кръгове… като християнските проповедници в САЩ например, изтъква NPR. Според някои консервативни коментатори, на емпатия са „податливи“ най-вече жените, тъй като те са по-склонни да реагират емоционално – затова било по-добре да не бъдат поставяни на ръководни позиции във властта.

По време на тричасово интервю за подкаста на Джо Роугън в края на февруари Мъск излага възгледите си за емпатията и споделя убеждението, че съчувствието към някого може да бъде пагубно за обществото.

„Има толкова много емпатия, че човек започва да се самоубива. Говорим за цивилизационна самоубийствена емпатия – разсъждава Мъск. – Фундаменталната слабост на западната цивилизация е емпатията, експлоатирането на емпатията. Ето това е, че те експлоатират тази грешка в западната цивилизация.“

„Самоубийствена емпатия“ е термин, въведен от канадския изследовател Гад Саад (редовен гост в подкаста на Роугън). С него Саад описва прекомерното състрадание, което води до деградиране на социалното общуване, ценностите и сигурността. Мъск го използва в контекста на западните държави, отворили границите си за имигранти, като по този начин те застрашават „политическите и културните си ценности“. Все пак милиардерът уточнява, че „на човек трябва да му пука за останалите“ и не отхвърля емпатията изцяло, но допълва, че в съвремието тя е превърната в оръжие.

Липсата на емпатия е тема, която засяга и Уолтър Айзъксън в биографичната си книга „Илон Мъск“, изтъква Си Ен Ен. Биографът прекарва много време с най-богатия човек на планетата точно по времето, когато той е в процес на придобиване на Туитър. Описва в детайли неговия процес на работа – и „Тесла“, и „СпейсЕкс“ Мъск ръководи с идеята, че ще спаси човечеството, съответно с електромобилите си и с мисиите в Космоса. Същевременно той не изпитва колебания, когато трябва да уволнява служители на компаниите си, включително когато това не е наложително, както се доказа след купуването на Туитър. Същия модел на управление Мъск сега прилага и в оглавяваното от него Министерство на правителствената ефективност, чиято цел е драстичното съкращение на служителите в държавната администрация на САЩ.

„Той харесва идеята да помага на човечеството – коментира Айзъксън пред Си Ен Ен през 2023 г. – Всъщност, той изпитва повече емпатия към човечеството като цяло, отколкото към 20-ината души, които работят с него в дадения момент.“

По-изненадващото е обаче, че подобни възгледи за емпатията намират благодатна почва в консервативните християнски общности.

„Емпатията трябва да бъде избита от християнския речник – коментира Джош Макфърсън, пастор на църква в щата Вашингтон, в подкаста си „Stronger Men Nation“. – Емпатията е опасна, токсична и води към ада.“

Джо Ригни, пастор на църква в щата Минесота, автор на книгата „Грехът на емпатията“ и асистент професор по теология и литература, казва в подкаста „Thinking in Public“:

„Много хора се затрудняват да си представят емпатията като вредна. Но ако аз съм дяволът, къде ще скрия някои от най-унищожителните си тактики?“

На странния дисонанс в християнското общество обръщат внимание и в „Ню Йорк Таймс“, където колумнистът Дейвид Френч отбелязва, че емпатията е дълбоко заложена в християнските текстове. Спрямо описаното в Библията, може да се заключи с голяма сигурност, че Исус по природа е емпатичен и идва на Земята, тъкмо за да преживее човешкия живот, отбелязва Френч. Междувременно, отбелязва коментаторът, Тръмп е орязал значително държавни програми, дълги години подкрепяли финансово евангелистки и консервативно-католически организации, включително такива, които набират средства за помощ на бедните.

„И така, как рационализирате тази промяна? – пита Френч, цитиран от NPR. – Мисля, че това е причината някои от тези аргументи като токсичната емпатия и други концепции да попадат на благодатна почва, защото хората търсят морална рамка, около която да впишат движението на Тръмп. Заклеймяването на емпатията им помага да направят това.“

Схващането за „токсичната емпатия“ е атака, насочена най-вече към жените, вярва Али Бет Стъки, консервативна коментаторка. През съчувствието се прокарват идеи като правото на аборт и отворените граници, отбелязва тя в подкаста „Family Talk“:

„Използва се емоционален, състрадателен език, за да си помисли една жена, че за да бъде добър човек, трябва да бъде мила; за да обича ближния си, трябва да подкрепя отворените граници, трябва да подкрепя ЛГБТ общността и правото на аборт.“

В тези думи се крие голяма опасност, предупреждава Френч. Прокарва се мислене, характерно за християнския национализъм, че жената не е подходяща за високи позиции в политиката, тъй като е по-склонна да се поддава на емоциите си и да бъде манипулирана от репресирани общества.

„И наистина има доста литература в крайната десница – християнската националистическа десница – която заклеймява това, което те виждат като „феминизирана църква, феминизиран политически дискурс“ – обяснява Френч за NPR. – Те казват, че Америка е матриархат, така ще я нарекат. И този елемент на съпричастност се използва като аргумент.

Има моменти, когато разумът трябва да надделее над сърцето и това понякога трябва да се случва в политиката. Но същевременно не трябва да има възражения срещу призивите на сърцето, защото нашата емпатия, нашата съпричастност е основата на това какви трябва да бъдем като хора.“