Иън Макюън: Най-талантливият ни учен се самоуби заради глупавите ни антигей закони

В творчеството си писателят Иън Макюън обича да се занимава с миналото. Действието в новия му роман „Машини като мен“ се развива през 1982 г., но това е различна 1982 г.: Джон Ленън и Джон Ф. Кенеди са все още живи, както и известният компютърен учен Алън Тюринг. Само че, какъв свят е това?

Най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци и културният редактор на „Цайт Онлайн” обсъждат романа в подкаста „Zeit Bühne“, говорят за книгата и за връзката ни с изкуствения интелект. Защото, въпреки че в книгата през 1982 г. „Бийтълс” не са се разделили, както се случва с всяка група, която остане на сцената по-дълго, музиката им става все по-лоша. А Тюринг е решил да приеме химическата кастрация и през 1982-ра е на 70. В момента Макюън е на 70 и за него това е „детството на старческата възраст”.

„Знаете, че Алън Тюринг има огромен принос в развитието на компютърните науки и теорията на изкуствения интелект – припомня Макюън. – Благодарение на неговата работа, през Втората световна война британското разузнаване успява да разгадае германските шифри. През 1954 г. той се самоубива, след като заради глупавите ни антигей закони е принуден да се подложи на химическа кастрация.”

Но в „Машини като мен“ той е жив и в следващите години е помогнал на света да постигне голям напредък в технологичен план. Има самоуправляващи се автомобили и интелигентни, сякаш наистина живи андроиди. Един такъв хуманоиден робот, наречен „Адам“, разклаща сериозно романтичната връзка между Чарли и Миранда. Може ли Адам да мисли, да разбира морала и да обича? И могат ли хората да развият емоции към машините?

„Разбира се – казва Макюън. – Всеки човек, който рита своята разбита кола, има емоционална връзка с машината.“

Разговорът с автора на „Изкупление” тръгва от начина, по който той е променил историята в романа си. Технологиите могат да осигурят близост, каквато виждаме при японските роботи „домашни любимци”, разработени да правят компания на самотни възрастни хора. Но технологиите могат да завършат и катастрофално – в буквалния смисъл – с падащи самолети.

„Изкуственият интелект прави грешки – казва Макюън. – Но и хората също грешат” – и това води разговора до темата за политиката.

Британският писател не смята, че хората се опитват да реализират излизането от Европейския съюз сякаш се водят от някакви мистични или религиозни подбуди – „Защото те нямат никакви икономически аргументи”.

„Да се представя Брекзит като „бунт на робите, отхвърлили тиранията на европейския ботуш”, е проява на много лош вкус. Но аз оставам оптимист и, честно казано, мисля, че няма да напуснем. Предполагам, че ще има втори референдум”, заключава писателят.

Вижте още: АЗ, МИРАНДА И МОЯТ ПРЪВ РОБОТ АДАМ – ГОТОВ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ