Много е странно – не вярвах, че само след два месеца карантина ще изпитвам истинска тъга по началото на извънредната ситуация. Само преди петдесетина дни нашето малко, разлюляно от страсти, противоречиво и инатливо общество беше обединено пред лицето на общия страх. В началото бяхме заедно, смеехме се заедно и се вслушвахме един в друг.
Днес това усещане за единство вече го няма. Разделени сме, вече сме мангърофили и мангърофоби, мутафчианци и антимутафчианци. Намерихме си причина да се делим, както правим обикновено.
Избираме личности, които фиктивно поставяме като лица на любовта и омразата си, идентифицираме се с тях и заставаме доброволно под знамена, които са издигнати само в главите ни. Отдавна го правим – делението на фили и фоби ни е присъщо поне от времето на националното ни Възраждане. Цялата ни политическа система е изградена върху тази идея за вътрешно разделение. Така ни управляват, така ни владеят. И ние доброволно поддържаме огъня.
Днес политическият цвят само прозира зад фигурите на доцент Мангъров и професор Мутафчийски. Те са аватари на изконната ни разкъсаност, не нейна причина. Няма значение кои са като личности, те просто бяха на подходящото място в подходящото време, за да концентрират в себе си общата ни несигурност. И двамата „играят” роля, която ние им вменяваме – на малки спасители, на временни апостоли.
Зад тази „битка” вътре в обществото се крие нещо, което ни обединява – страхът. Ние не вярваме, че всичко ще е наред, докато някой не ни го каже. Ние не можем сами да изградим система на общуване и стратегия на действие, докато не се намери апостолската фигура, която да ни поведе. Очевидно няма как да бъде една. Винаги ще бъдат поне две и ще стоим в позицията на орела, рака и щуката, докато се чудим защо не вървим напред, защо не се развиваме като общество.
На преден план днес са лекарите. И професор Мутафчийски, и доцент Мангъров са сериозни професионалисти с огромен опит и умения. Но са жертва на няколко фактора, които позволихме да ни повлияят през последните години. На първо място, липсата на уважение към авторитетите и експертите. Дори да знаем, че са такива, дори да изброяваме убедително професионалните им заслуги, дълбоко в себе си сме по-склонни да вярваме на случайни измислици, които по-добре се вписват в модела ни за света. А той е пълен с противоречия също, той е конспиративен, той е параноичен. В нашия илюзорен модел светът е пълен с хора, които ни лъжат, заблуждават ни и целенасочено ни водят по грешна пътека. Неясно защо, никога не си задаваме въпрос за мотивите им. Просто сме скептични към добрите им намерения. Затова експертите ни изглеждат на първо място зли гении, които имат тайни мисли, а не познания.
Вторият фактор е дълго изгражданата омраза и недоверие към лекарите, за което – разбира се – и те самите имат вина. Несъвършената здравна система показа в този стрес тест всичките си пробойни, а лекарите, които са пред микрофоните, само усилват ехото от тези дълбоки пропасти в структурата.
Третият фактор е дълбокото политическо разпадане, което превърна управлението на държавата в бикоборство. Каквото и да стане, то изглежда като дирижирано от партийни централи. Независимо дали иде реч за здраве или за финанси, българинът прозира измама, насочена лично срещу него. Не срещу всички дори, лично и персонално се чувства прецакан.
Няма как в подобна среда да се създаде единен фронт за справяне с проблема. Дори сега да обявят, че вирусът е изчезнал, една голяма част от обществото – най-вероятно точно тази, която в момента твърди, че вирусът е измама – ще помисли, че ни лъжат и ще започне да спазва стриктните мерки, срещу които протестира.
Ако щабът обяви, че минаваме към шведския модел, тези, които сега пригласят на доц. Мангъров, ще обърнат палачинката. Ще приемат, че има таен заговор на „мутафчианците”. Ще променят мнението си, защото техният „враг” се е съгласил с него.
Ще повторя пак – липсват ми онези първи десетина дни, когато във фокуса беше културата, когато споделяхме линкове с театрални спектакли и опери, когато се надсмихвахме над страховете си. Вече знаем какъв е срокът на годност на съединението, което прави силата. Трае до първата скука и гние след първия страх.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение