Милен Русков, който често в социалните мрежи ругае градската интелигенция, сега се оплака от издателите, търговците и държавата. Последният роман, който излезе под негово име, е „Чамкория“, публикуван преди 9 години – през 2017 г. В момента режисьорът Виктор Божинов снима филм по този роман.
Разочарованието на автора на „Възвишение“ и „Чамкория“ е от ниското заплащане на авторския труд.
„Мисля, че имам читатели на средна възраст, а може би и по-млади, които искат да станат писатели. Какво пък, аз започнах да пиша книги на 35 години, не на 25. Уилям Уортън е започнал на 50. В такъв случай трябва да знаете следното: Вие ще измислите всичко и ще свършите цялата важна работа, а ще вземете 20 % от приходите. 40 ще получат търговците. 20 издателите. И останалите 20 държавата. Ще ви обират цял живот. Вие ще свършите цялата работа, а ще получите 20 % от приходите.“
Русков, известен с това, че не позволява книгите му да бъдат редактирани, не твърди, че това е само български феномен, но описва личния си опит. Досега романите му са били издавани от „Жанет 45“, макар писателят да не споменава изрично името на издателството, което го публикува. Директор и собственик на пловдивската издателска къща е Манол Пейков, един от „либералните жълтопаветници“, срещу които Русков най-често използва груб и безцеремонен език.
„Готино, а? Е, в такъв случай – заповядай в занаята! Ще трябва да преминеш през чудовищна конкуренция, какви ли не злонамерени интриги, ритане по кокалчетата и ножове в гърба, за да постигнеш накрая своята мечта в живота. За това постижение ще вземеш 20%.
Такава е професията просто. Така е в България, в Америка, в Русия, в Германия, във Франция, в Англия – навсякъде.
Когато този бизнес е започвал – някъде преди около 300 години в Англия, – съотношението е било 50% за автора, 50 за останалите. После е станало 20%. После 15. В Америка е вече 10.“
Писателят, разказал за живота в България в началото на ХХ век, използва социалистическа риторика, обвинявайки корпорациите за ниските авторски възнаграждения.
„Това е свят на корпорациите, приятел. Организираните колективи са голяма сила. Накрая те напълно ще овладеят света. Те са СИЛАТА. Корпорациите и държавата. Тяхно е Царството, и Силата, и Славата вовеки, както пише в Библията, макар и не по техен адрес. Но май това са всъщност Боговете. Те затова и се борят едни срещу други. Понеже борбата за власт се води между тях. Другите са гола вода.
Навярно накрая ще спечели държавата. Тя е по-мощна организация. Но другите все така ще си останат гола вода.
Едно малко чудо е, че все още те оставят да живееш що-годе независимо от тези гиганти. За което ти ще трябва да платиш с 80%. С този чудовищен рекет. На тази цена са склонни да те оставят сравнително свободен. Щом така си пожелал!“
Финалът на монолога му е саркастичен и в него Русков намеква за задкулисните отношения в книжната верига.
„Може би е по-добре да отидеш да служиш на някоя от тези две големи сили. Макар че те и към собствените си хора не се отнасят кой знае колко добре. Но все пак. Е, може и да не постъпиш така. Все още.“
