Историята на „Ку-ку“ и версията на Слави

Историята най-свежото телевизионно шоу след „Улицата“ в следдесетоноемврийска България – „Ку-ку“, излезе в книга. Нарича се „Ние сме ку-ку“ и представлява разкази от първо лице на мнозина от участниците в предаването, еволюирали в едни от най-ярките телевизионни знаменитости, които гледаме и до днес на екрана – но и превърнало чалгата във феномен както в музиката, така и в хумора. Появата на тази биографична книга съвпада с друга една, в която Слави Трифонов разказва за себе си и колегите си. Той също говори в книгата за „Ку-ку“, където изгря неговата звезда – описва някои моменти, но основно историята си след това.

И в двете книги откриваме повече въпроси, отколкото отговори. Един от тях е защо в „Ние сме ку-ку“ отсъстват разказите на Трифонов и Марта Вачкова. Други говорят за някои епизоди от ранната история на телевизионния бизнес с недомлъвки – може би не си спомнят онези години само с хубаво. Любен Дилов-син, който написа предишната биографична книга за Слави – „За стърчането“, в новата – „За мен е чест“ (написана от Иво Сиромахов), не стърчи като важен фактор в създаването на легендата за Слави, дори не може да се каже, че стърчи – ролята му изглежда маловажна. Възниква въпросът дали третата биография на Слави ще бъде написана от следващия му главен сценарист, а сегашният – Сиромахов, ще бъде неглижиран в съдържанието? Друг съществен фактор около митологията на шоумена – Росен Петров – изпреварил началника си в политиката, също не откриваме като персонажа, когото помним като второто „аз“ на Слави.

На премиерата на книгата „Ние сме ку-ку“ в клуб „Яйцето“ в СУ „Св. Климент Охридски“ кукувците се почерпиха с баница и боза. Снимки: Емил Георгиев и ахрив

И Дилов, и Петров участват с разкази за „Ку-ку“. Дилов, надживял емоциите около раздялата с Трифонов, описва онова първо шоу от позицията на човек, катастрофирал в политиката и помъдрял достатъчно, за да анализира хипотезата „Слави Трифонов в политиката“.

„От моята камбанария краят на „Ку-ку“ беше именно с прякото му включване в политиката, а не с датата на физическото му спиране от ефира на БНТ – пише Любен Дилов-син в „Ние сме ку-ку“.–  Това беше форма на капитулация пред „правилата“ именно чрез опита тези правила да бъдат заобиколени и надхитрени. По-късното развитие на Движение „Гергьовден“, партията „Глас народен“ и други форми на протестен вот доказват тезата. Политическият свят е безкомпромисен – или ставаш като него, или си вън от системата. Не се наемам да съдя: може би така е правилно и почтеността пред избирателя изисква да не се смесват сатирата и политиката. От друга страна – вътрешното драматично противоречие е съществувало у всеки един от кукувците, с които работех през годините: да, ние казваме как не трябва да се прави, но не е ли редно да кажем и как трябва?!

Любен Дилов-син

В момента сме свидетели на поредния опит – един от наследниците на великата марка, Слави Трифонов, тръгва да прави национален референдум за промяна на изборната система, конституцията и изобщо политическата класа. Тръгва по закон, създаден от същата тази класа… Няма да приемам залози за изхода от това начинание, дори да успее, дори следващият президент на България да се казва Станислав Тодоров Трифонов, а Министерски съвет да бъде заменен с „Ку-ку бенд“ и Редколегията, нещата същностно няма да се променят. Също като в анекдота, че ако размените местата на министрите и футболистите в България, нито политиката ще се промени, нито футболът. Както машината е етап от развитието на общественото съзнание, така и едно шоу е такъв етап. Този етап приключи, когато започнаха да умират илюзиите – през 1995-а. Наследникът на „Ку-ку“ – „Каналето“ – също беше изключително жизнен, още по-популярен, дълго време държеше рекорда за най-много събрани зрители с билети – 37 хиляди на стадиона в Пловдив (турнето „Каналето под небето“), в известна степен беше и още по-реактивен политически – падането на кабинета на Жан Виденов щеше да е немислимо без „Каналето“. След това – „Хъшове“ – наследникът на „Каналето“ – вече пък направо съчета ролята на телевизионно шоу и политическа опозиция. Това бяха творчески, свободни, смели избухвания на свобода и находчивост. Те продължиха традицията на антиконформизма, но вече загубили „девствеността“ на студентското безкористно противостояние на онзи, по Шекспировски „о, скапан от поквара свят“.“

Слави Трифонов споменава същия период в „За мен е чест“:

„През 2001 година Костов падна от власт и дойде Царя. Ние тогава участвахме на изборите с нашия политически проект „Гергьовден“. Наши политически проекти е имало и преди това – „Народна партия „Ку-ку“. Но „Гергьовден“ тогава бяхме принудени да я създадем, щото нямахме какво друго да правим. Любен Дилов-син се занимаваше основно с това. И „Гергьовден“ участва в изборите и взе 3,98% от гласовете. За две стотни не влезе в парламента.

И добре, че не влезе. Щеше да е ад. Виж тогава как ме е спасила съдбата. Защото искахме да правим телевизионен бизнес. Ние сме екип от професионалисти, които се занимават с телевизия. Аз нямам желание да се занимавам с политика, но не съм имал друг избор. Ако имахме едновременно и телевизионно предаване, и политическа партия, това щеше да доведе до крах. Както стана впоследствие, когато Любен Дилов-син започна да се занимава с политика. Не може да вървят двете ръка за ръка. Нито аз се казвам Берлускони, нито па и много прокопса Берлускони.“ 

Трифонов заявява, че няма желание да се занимава с политика. Това признание е от края на септември 2015-а, малко по-късно решава да събере гласове за референдум за промяна на избирателната система за законодателната и съдебната власт, а след четири месеца – внасяйки събраните подписи – той вече избягва въпроса влиза ли в политиката.

Слави Трифонов на най-големия си триумф – концерта на стадион „Васил Левски“. Снимка: „Шоуто на Слави“

Росен Петров – друг сценарист на шоуто, избрал политиката вместо телевизията, също говори за Трифонов в книгата за „Ку-ку“ – но не като за бивш най-близък приятел, съмишленик и шеф, а като за един от многото:

„Няма как да изтрият от паметта ми младите Любо Дилов, Слави, Камен, Зуека, Тончо, Марта, Петър Курумбашев, Бойко Василев, Нели Андреева…“

Сетнешния си период със Слави Петров може би все още не е готов да разкаже без опити за реваншизъм.

„Ку-ку“ се появява в книгата на Трифонов като първата възможност да прави музиката, каквато харесва. Тв водещият описва свой разговор с Петър Курумбашев, „продуцент на първото свободно телевизионно предаване „Ку-ку“, на когото Слави заявява, че ще прави албум:

„Направихме първия албум заедно с един човек, който по-късно го застреляха. Това е Емил Димитров, по прякор Емо Макарона, който тогава беше собственик на фирма „Унисон“. Те предимно пиратстваха, не плащаха права да издават албуми на западни групи и сякви групи, но такива бяха времената… От страна на „Унисон“ беше Атанас Янкулов, а аз представлявах „Ку-ку“. аз инвестирах мои пари в този албум, имах нек’ви пари, бях спестил… Всъщност инвестирах всичките си пари, които имах. Бях ги изкарал от сяк’ви неща. Курумбашев също инвестира малко пари от страна на „Ку-ку“. Албумът носеше шашавото заглавие „Ръгай чушки в боба“ – от една импровизация на Август Попов в една песен, която написахме с Милена Славова. Резултатът беше смразяващ… Никой не очакваше. Продадоха се 70 000 касети официално и над 350 000 пиратски касети.“

Курумбашев също е написал нещо кратко за „Ку-ку“, но в него имена не се споменават. Основната му теза е следната:

„Днес производството на телевизионен фураж е в такива количества, че тези, които трябва да го смелят, нито могат да го поемат, нито могат да разберат какво поемат. Тя, тая телевизия, се прави за гледане, не за разбиране. Прави се, за да изглежда, че си информиран, е не за да бъдеш информиран. Искам да кажа, че „Ку-ку“ беше предаване за хората, които не се хранят с фураж. От друга страна го гледаха всички. Което показва, че без да разбираме, целейки се в едното, постигнахме и другото… Тези предавания стават при такива преходи. При установен социализъм и при установена демокрация няма такъв шанс. При установени ситуации расте производството на фураж.“

Петър Курумбашев

Според Камен Воденичаров създаването на предаването и работата на 15-20 студенти в него е невинно забавление в сравнение с „атомното“ „Ку-ку“, което „обръща лодката“. Най-важното за него е, че всички журналистически, театрални, телевизионни видове и форми у нас са намерили истинска реализация за първи път в това студентско предаване:

„Самите ние се опиянявахме от това да откриваме телевизионните форми. Най-ценното, което помня, е този дух на съзидателност. Каузата, мисията, вградени в 3-минутно репортажче или някакво разследване, те прави изключително щастлив…

В някои срещи и дискусии съм имал нещо като дежавю. Някои теми и тези ми се струваше, че се привнасят при нас. Като че ли разговорът е вече проведен някъде другаде. Появеше ли се това усещане, винаги в стаята бяха или Любчо Дилов, или Слави, или някой от сценаристите. Не мога да твърдя, че е имало задкулисни уговорки, но после с годините, с преминаването на десетилетието на 90-те години, а и с натиска върху мен самия и върху група от хора, остана съмнението дали всичко това е било една чисто студентска емоция, или някъде по трасето във времето и пространството някой я е използвал.“

Слави Трифонов, Любен Дилов и Теодор Михайлов

За раздялата на основните герои в „Ку-ку“ и „Каналето“ има много версии. Една от тях гласи, че е заради чалгата. Снежка Симеонова – журналистка, на която ръководството на БНТ възлага да създаде студентското предаване, посочва парите като причина за раздялата на тази весела компания:

„Появиха се „ку-ку“ израстъци, които популяризираха чалгата, опростачването, личната изгода и егото, агресията и бруталността. Целта станаха парите. Заради тях се изпокараха в екипа и това уби „Ку-ку“.“