Необичайна суша оголва дъното на реките Дунав и По в Италия. Това безводие е плашещо, но не и безпрецедентно. В цялата история на планетата водни басейни – реки, езера, морета – пресъхват и се появяват в неравномерни цикли и причините за това не винаги са лесно обясними.
Подобни събития са описвани в древни книги. От Библията знаем за древните ръкави на Тигър и Ефрат, изчезнали поради промени в релефа и масивното отклоняване на водите за напояване в съвременната епоха. Свещената река от ведическите текстове в Индия – Сарасвати – която е напоявала земите на днешната пустиня Тар преди хилядолетия, е пресъхнала заради климатични промени и отклоняване на притоците ù.
Праисторически водни басейни също вече съществуват само в научни трудове – като гигантската праисторическа река Таманрасет в Западна Сахара, изчезнала преди 5 хилядолетия. В Сахара е имало цели речни системи, включващи реките Ирхархар, Сахаби и Куфра, които са се вливали в Средиземно море. Арабската пустиня пък е била покрита с мрежи от от древни езера и пълноводни реки отпреди около 5000 години.
Днес този процес, който се измерва с хилядолетия, е ускорен.
В Антарктида огромно ледниково езеро изчезна в резултат на хидравлично разбиване – водата е изтекла през пукнатина в ледника.
Съвсем наскоро, в средата на ХХ век, в Боливия, близо до границата с Чили, е съществувало езерото Поопо – второто по големина солено езеро след езерото Титикака. Езерото, което е обхващало 2337 квадратни километра, просто се е изпарило, когато река Десагуадеро, която го е захранвала, е променила течението си през 1962 г. Изчезването на езерото е било истинска катастрофа за местните екосистеми, водеща до изчезването на стотици животински и растителни видове.
Известен, почти изчезнал воден басейн е Аралско море, разположено на границата между Казахстан и Узбекистан. Когато водата от езерото започнала да се отклонява за селскостопански цели, състоянието на водния басейн започва бързо да се влошава. През 1989 г. Аралско море се разделя на два изолирани водни басейна – Южно и Северно Аралско море. Към 2003 г. площта на Аралско море вече е само една четвърт от първоначалния му размер, а обемът му – само една десета.
През 2017 г. река Слимс в Канада, извираща от ледника Каскаулш в Кордилерите, изчезва в рамките на 4 дни поради феномен, известен като прехващане на реката. През последните 300 до 500 години Слимс се е захранвала от ледника Скаскаулш, един от най-големите в Канада. Затоплянето на климата обаче е довело до топенето на ледника и разтопената вода е проправила нов път през него, оттичайки се на юг в река Каскаулш.
Преди милиони години подобни събития са се случвали по цялата планета, оформяйки нейния облик, но това е първият път, когато подобно събитие е наблюдавано в днешно време.
Според ООН състоянието на езерото Чад в Централна Африка вече е класифицирано като екологично бедствие. Първоначалният спад е предизвикан от отклоняването на река Чари, която захранва езерото, за напояване на земеделски земи. Някога шестото по големина езеро в света, Чад се е свило с 95% между 1963 и 2001 г. – от 25 900 км² до 1500 км².
Комбинация от продължителни суши и лоши практики за управление на водите определя съдбата на езерото Фагибине в Мали. През ХХ век екосистемата на едно от най-големите езера в Западна Африка е поддържала процъфтяващ риболов, земеделие и животновъдство, стимулирайки икономическото развитие на страната. Площта му е била близо 600 квадратни километра. Но до 90-те години на миналия век езерото е почти напълно пресъхнало, заплашвайки прехраната на 200 000 души.
Езерото Оуенс е било един от най-големите естествени резервоари в Калифорния, с площ от приблизително 300 квадратни километра. Заобиколено от планините Сиера Невада, това езеро се е захранвало предимно от сезонен сняг и ледников отток от околните планини. През 1913 г. започва строителството на акведукт, отклоняващ река Оуенс към бързо развиващия се град Лос Анджелис. Лишено от основния си източник на вода, езерото Оуенс почти напълно изчезва до средата на 20-те години на миналия век, разкривайки над 150 квадратни километра сухо, покрито със сол, езерно дъно.
Мъртво море е едно от най-известните солени езера в Близкия изток. Нивото на водата му е на 420 метра над морското равнище, което го прави най-ниско разположеното на Земята. За съжаление, съдбата на Мъртво море е подобна на тази на Аралско море. Увеличеното потребление на вода от реките, вливащи се в морето, за битови нужди, както и изпомпването на подпочвени води и изменението на климата в региона, оказват катастрофално въздействие върху водните обеми на морето. Учените твърдят, че до 2050 г. на мястото, където днес е Мъртво море, ще остане само малко солено езеро.
Езерото Урмия е солено езеро, разположено в Арменските планини, които се намират в северозападен Иран. В разцвета си езерото се е простирало на 140 км от север на юг и на 85 км от изток на запад. През последните 20 години площта на езерото се е свила до 2000 квадратни километра, в сравнение с 6000 квадратни километра през 1984 г. Цялата екосистема на езерото Урмия в момента е под сериозна заплаха; изчислено е, че още през 2014 г. то е било на път да се превърне в блато.
Голямото солено езеро е в западната част на Съединените щати (щата Юта) е в рамките на Големия басейн. Езерото се намира на 1280 метра надморска височина и е остатък от обширното езеро Бонвил, съществувало по време на ледниковия период. Намира се в много сух район, сред пустини, солени блата и мочурища. Основните му притоци са реките Беър, Вебер и Джордан. Площта на езерото (средно 4351 квадратни километра) варира значително в зависимост от изпарението и притока: от 2500 до 6200 квадратни километра.
Езерото Юеяцюан е в пустинята Гоби, на шест километра от китайския град Дунхуан. Заобиколено е от всички страни от дюни, които предпазват оазиса от пясъчни бури. Езерото се отличава с необичайната си форма на полумесец. През 1960 г. средната дълбочина на езерото е била 4,5 метра (с максимална дълбочина 7,5 метра). През 1970 г. на река Данг е построен язовир, за да се увеличи напояването на земеделските земи. Дисбалансът между повърхностните и подземните води се отразява и на езерото Юеяцюан, което значително намалява на дълбочина. До началото на 90-те години на миналия век средната дълбочина на езерото е намаляла до 0,9 метра (с максимална дълбочина 1,3 метра). Площта на езерото се е свила до 5500 квадратни метра. Езерото е включено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В Китай всяка година изчезват до хиляда малки реки, а само през последните 20 години там са пресъхнали 27 хиляди реки.
Дунав в момента е над 1 метър под условната си кота нула, което звучи сериозно. Засега по реката нсе още плуват кораби и екосистемата не е започнала да загива, но предстои да се разбере колко дълго температурите и липсата на дъжд ще увреждат реката. Може само да се надяваме, че и идните поколения ще пеят „На хубавия син Дунав“ не като носталгичен спомен, а като поздрав към една от най-красивите реки в света.
