В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Най-черното черно във вселената“ на Биеналето във Венеция догодина

Аниш Капур със самостоятелна изложба в Галерия „Академия“

Сините „празни“ скулптури, донесли на Аниш Капур наградата „Търнър“. Снимка: Imperial Ancestral Temple, Пекин, Китай

Площад СЛАВЕЙКОВ

16.03.2020

Скулптури от „най-черния черен“ материал ще представи британско-индийският скулптор Аниш Капур на Венецианското биенале през 2021 г. в Галерия „Академия“, съобщава онлайн изданието ARTnet. Капур притежава правата върху произведения на изкуството от вантаблек, определен за „най-черния материал във вселената“.

Публиката ще види тези скулптури за пръв път. Досега художникът е демонстрирал само хронометър от вантаблек, създаден в сътрудничество с швейцарски производител през 2016 г. Цената му тогава беше 95 хиляди долара.

Вантаблек се състои от голямо количество вертикални въглеродни нанотръбички и поглъща почти 100% от падащата върху него светлина.

Капур придобива ексклузивните права върху материала, изработен от британската космическа компания Surrey NanoSystems, през 2014 г. Първите му опити са да облицова цяла стая с веществото, но се оказва, че с него се работи много трудно.

„Представете си, че влизате в стая, в която буквално нямате усещане за стени – нито къде са стените и има ли изобщо стени – казва скулпторът в интервю през 2015 г. – Това не е празна тъмна стая, а пространство, пълно с тъмнина.“

Предстоящата през 2021 г. изложба, курирана от изкуствоведа Тако Дибитс, директор на „Райксмузеум“ в Амстердам, ще бъде първото самостоятелно изложение на британски художник в Галерия „Академия“ във Венеция. Освен новите свръхчерни произведения на Аниш Капур, в експозицията ще бъдат представени също червените и сини „празни“ скулптури, които скулпторът вече е излагал във Венеция през 1990 г. и които му донесоха наградата „Търнър“ от галерия „Тейт“ през 1991 г.

Идеята за празнотата е водеща в творчеството на Капур, а скулптурите, изработени от „най-черния черен“ материал я задълбочават. Най-голямото предизвикателство обаче ще бъде подреждането на изложбата, тъй като повърхността на произведенията е толкова крехка, че не бива да се докосва, за да не се изкривят нанотръбичките, защото това ги лишава от изключителното им свойство да поглъщат светлината.