С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.
Найден Тодоров е сред най-активните и успешни мениджъри на българската културна сцена. Директор е на Софийската филхармония от 2017 г., той сам дирижира някои от концертите в афиша. Благодарение на личните си усилия и контакти, Тодоров доведе на българската сцена знаменитости като Анджела Георгиу, Диана Дамрау, Елина Гаранча, Хуан Диего Флорес, Сара Чанг, Вадим Репин, Виктория Муллова, Шарл Дютоа, Табеа Цимерман, Миша Майски, Патриция Копачинская… По време на пандемията организира някои от най-големите събития в столичния афиш, като концертите на пианистите Марта Аргерич и Евгений Кисин.
– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?
– Ние имаме принципно сгрешена представа за думата култура. Липсата на култура също е вид култура. И точно поради тази причина културата трябва да бъде държавен приоритет. Защото икономически погледнато, само държавата може да си позволи да работи за повишаването на нивото на културата на нацията, без да търси финансов интерес. Само от гледната точка на държавата, разходите за култура могат да бъдат възприети не като разходи, а като инвестиция в развитието на обществото. Защото културата не са културните институции, те са само средство за влияние и изграждане на някаква култура.
Аз лично смятам за крайна цел на развитието на културата повишаването на емпатията в обществото. А днешното общество изпитва силен дефицит на емпатия.
– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?
– Понеже темата „култура“ е прекалено всеобхватна, аз в случая ще говоря за изкуствата. Трябва да се реши най-накрая кой модел на подкрепа за развитието на изкуствата искаме да следваме – европейския или американския. И двата имат и положителни, и отрицателни елементи, но и двата функционират, базирани на съответните традиции и обществено отношение. В България през последните десетина години се лутаме в крайности и се опитваме да създадем някакъв Франкенщайн, съставен от несъвместими елементи. И от това страдат всички.
– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?
– Мисля, че всички са сравнително в едно и също положение. Преди време чух интересна реплика, че като че ли политиката на държавата е базирана на принципа „всички еднакво да страдат“. Не знам дали причината е само в липсата на пари. Самият факт, че продължаваме да нямаме приета Национална стратегия за развитие на българската култура, говори достатъчно.
– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?
– В Америка преобладава пазарният принцип. В Европа – общественото субсидиране (държава, области, общини). Според мен България се намира в Европа. Но познавам хора, които не са сигурни в това. И разбира се, наличието на обществена субсидия не трябва да бъде причина за изчезване на мотивацията за творческо и икономическо развитие на институциите. В този смисъл Столична община сякаш е намерила един от възможните пътища за развитие.
– От чий чужд опит трябва да черпим примери?
– Що касае развитието на културата, аз винаги съм бил привърженик на немския/австрийския модел. През последните сто години той се доказа като най-успешен. Интересено е, че в предизборните платформи на някои партии тази година за първи път се появиха отделни елементи от него. Само по себе си това за мен е постижение, дано да не е мимолетна случайност, която, ако парламентът заработи, да изчезне в небитието.
– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?
– Специалното отношение винаги е нож с две остриета. По-скоро трябва да се създаде модел, при който пенсионерите във всички сфери да не се чувстват отритнати и ненужни на обществото.
– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?
– Преди всичко, трябва да им се покаже, че пред тях има бъдеще. Защото никой не желае да работи в среда, която му дава усещане за липса на смисъл и възможности за развитие. В нашата съвсем малка ниша ние с колегите от Софийската филхармония се стараем да показваме на хората точно това – че смисъл има, че не сме запратени в ъгъла, че възможностите пред нас са неограничени. Надявам се посланието ни да бъде разбрано.
– Каква трябва бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?
– Днес никой нямаше да знае кой е Едвард Григ, ако не бяха сериозните усилия на норвежката държава да популяризира музиката му в цял свят. Когато турските оркестри пътуват в чужбина, са изключително конкурентноспособни от финансова гледна точка, понеже държавата поема командировките им. Преди половин година австрийското правителство сключи специална договорка с японското правителство, за да направи турнето на Виенската филхармония възможно, въпреки пандемията. Мога да продължа…
България има изключителни постижения в сферата на изкуствата. Държавата би следвало да ги направи световно достояние, за да има с какво да се гордеем, когато стане дума за нашата страна. Изкуствата са най-добрият посланик на България пред света. Преди десетина години „българското оперно чудо“ бе определено за най-значимото българско събитие на XX век. В много страни се говореше за българските хорове. Имаме приказни певци и иструменталисти, оркестри, театри, художници, писатели… Имаме с какво да се гордеем, но някой трябва да направи всичко това достояние на света и този някой може да бъде само държавата.
– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?
– Темата е много спорна и тук бих споделил изключително личната ми и неангажираща гледна точка по въпроса. Аз определено виждам сериозна връзка между медиите и културата. Нещо повече, за девалвацията на културата у нас през последните десетилетия своята безспорна роля имат и медиите. И дотолкова, доколкото медиите са най-сериозният инструмент в световен мащаб за влияние върху обществото, а културата не е само изкуствата, а въобще отношенията между хората в едно общество, то в такъв контекст медиите е нормално да бъдат ангажимент на едно Министерство на културата, което има по-всеобхватно отношение към понятието „култура“.
– Кой е най-подходящ за министър на културата?
– Не знам дали в момента има такъв, а и има други неизвестни, които правят труден отговорът на този въпрос. Министърът на културата трябва да бъде личност, да познава процесите в културата и да има опит в тяхното администриране и менажиране, да разполага с доброто отношение на финансовия министър и да има подкрепата на Комисията за култура в парламента.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение