Народният театър не е бащиния на шишита и копейки

Красиво и полезно би било режисьорът г-н Морфов и директорът на Народния театър г-н Василев заедно или отделно, но едновременно да заявят, че театърът не е бащиния на простаци, шишита, копейки и ДПС-та, нито залог за чието и да било политическо спокойствие, а сцена за естетическо възпитание на примитивите, без оглед на тънките им чувства.

Защото театърът е по-важен от всички и трябва да бъде защитен.

Ако после поставят и един страховит „Ричард Трети“, би било вече върхът на добрия тон. Нека Ричард не е куц, сух и гърбав, а тлъст, лаком, женкар от гадния вид, любител на лукса, религиозен лицемер, с дебелашки маниер и тембър. Подкупващо мазен понякога и боботещо заплашителен винаги. Физически гнусен. Не Мефистофел или Вито Корлеоне, а комбинация от Живков, Радев, Борисов и Пеевски. Българският барон Харконен. Тиранин в анцуг и златен ланец. Неговият Кейтсби или Хейстингс би могъл да напомня на Копейкин. А Ричмънд да е същият като Ричард.