Нова теория: космическо събитие изправя човека на два крака

Дали избухване на свръхнова в древността не е причината за изправянето на далечните предци на човека на два крака, вследствие на което ръцете им се освободили, за да могат един ден да строят катедрали, да проектират космически кораби и да си правят селфита?

Изследване, публикувано в „Journal of Geology“, се занимава със следната теория: взрив на супернова, започнал да бомбардира Земята с космическа енергия преди около 8 милиона години, с пик преди около 2,6 милиона години, е изпратил лавина от електрони в ниската част на атмосферата. Това е стартирало верига от събития, в резултат на които са се появили първите двуноги хуманоиди, известни като homo habilis (сръчен човек).

Авторите на изследването смятат, че йонизацията в атмосферата вероятно е довела до огромно количество мълнии, предизвикали горски пожари по целия свят. Този огнен ад може да е бил една от причините, предшествениците на homo sapiens да се изправят на крака – за да се адаптират в саваните, които са заменили изгорелите гори в Североизточна Африка.

„Възможно е изправянето на два крака да е станало още по-рано, преди това събитие – твърди водещият автор Ейдриън Мелот, професор по физика и астрономия в Университета на Канзас. – Но те са били приспособени главно за катерене на дървета. А след превръщането на горите в савана, е трябвало да ходят много повече през пасищата, за да стигнат от едно дърво до друго – и са ставали все по-добри в придвижването изправени. Само така са можели да виждат по-надалеч над върховете на тревата евентуални опасни хищници или плячка.“

Базирайки се на „показанията” на слой от залежи на желязо-60, покриващ океанското дъно, астрономите имат основания да вярват, че суперновата е избухнала в непосредствено космическо „съседство” със Земята – между 100 и само 50 парсека (163 светлинни години) – по време на прехода от плиоцена към ледниковата епоха.

Според Мелот и съавтора му Брайън Томас от Университета „Уошбърн“, вероятността мълниите да са довели до всеобхватни горски пожари се подкрепя от откриването на въглеродни отлагания в почвените слоеве, съответстващи на времето на бомбардировките с космически лъчи.

Мелот твърди, че днес няма опасност от подобно събитие. Най-близката звезда, способна да избухне в свръхнова през следващите милиони години, е Бетелгейзе, която е на около около 200 парсека (652 светлинни години) от Земята.

„Бетелгейзе е твърде далеч, за да има толкова силен ефект – казва Мелот. – Така че нямаме причина за притеснения. Тревожете се за слънчевите протонни ерупции. Това е опасността за нашите технология – слънчева светкавица, която може да удари електрическата енергия. Само си представете месеци без електричество.”