Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Олег Ковачев: Бедността ни остави без авторитети

И днес новото поколение си има кумири, но липсват артисти като Апостол Карамитев, режисьори като Въло Радев и Борислав Шаралиев, казва 50 години след „Рицар без броня“ порасналият Ваньо

„Рицар без броня“ не е филм за деца. Това е филм с деца, но за възрастни“, казва Олег Ковачев. Снимка: Румен Добрев - Олег Ковачев: Бедността ни остави без авторитети

„Рицар без броня“ не е филм за деца. Това е филм с деца, но за възрастни“, казва Олег Ковачев. Снимка: Румен Добрев

Бедността по време на прехода е причината за празнината откъм авторитети в родното общество и култура, смята Олег Ковачев, който преди половин век се превъплъти в ролята на 9-годишния Ваньо във филма „Рицар без броня“. Юбилеят бе отбелязан с прожекция в столичното кино „Влайкова“ в присъствието на участниците в продукцията.

В кратко интервю след събитието Олег Ковачев разказва за легендарния екип, работил по „Рицар без броня“, за тъжните деца в днешно време, за бъдещите авторитети у нас и кога ще могат да се нарекат такива.

– Г-н Ковачев, какво бе чувството да гледате отново филма 50 години по-късно?

– Странно. Всеки кадър помня къде се е снимал, какви неща са се случвали около него. Помня с кой кадър започнахме, с кой завършихме, какво се случваше… Днес като видя дете на 9 години, на колкото бях по онова време, си мисля – то нищо не знае, нищо не може, но сега имам запечатани кристални спомени от почти всичко, което се е случвало. Тогава не ми е правило особено впечатление, че около мен има такива висококачествени артисти, чак сега си давам сметк. Виждате Цвятко Николов, който не можа да изиграе много роли, защото почина много млад, Мария Русалиева, за Апостол Карамитев да не говорим, Таня Масалитинова – тя има епизодична роля, но как я гради! Много добър екип, с Борислав Шаралиев, с Валери Петров. Просто екип.

– Това ли е ключът филмът вече 50 години да е сред най-любимите на българите?

– Сигурно е това. Хората казват, че за да имаш добър филм, трябва първо добър сценарий. Добрият сценарий го има, Шаралиев знаем какъв режисьор беше. Не беше лесно да се снима, защото той беше прецизен, капризен човек, изискваше, знаеше какво иска. Участвал съм във филми, където казват – „Става ли?“. „Ами горе-долу.“ „Айде, айде, следващият дубъл.“ Но тук беше желязно – снимахме, докато не го хареса Шаралиев, да каже „Това е“.

– Как оценявате съвременното българско кино?

– Естествено, че се правят хубави филми и днес. Не искам да изпадам в положението на възрастните хора, които казват – „Ей, по мое време какви филми се правеха, а сега – нищо“. Не е така, и сега има кумири на днешното поколение. Но все пак ми се струва, че липсват онези артисти, онези режисьори… Няма го Въло Радев, няма режисьор като Шаралиев. Днес филмите се правят набързо, защото няма пари, а един снимачен ден е много скъп.

– А киното за деца днес, то въобще липсва?

– „Рицар без броня“ не е филм за деца. Това е филм с деца, но за възрастни. В него има толкова подтекст, толкова недоизказани неща, недомлъвки, езоповски език, както се казваше тогава, за да се прокарат тези текстове през цензурата на социализма. Радвам се, че го харесват и деца, но все пак възрастните го разбират много по-добре.

– В „Рицар без броня“ има много трогателна сцена, в която Ваньо иска да разкаже филма, който е гледал, но всички го отблъскват. Смятате ли, че днес отношението на родителите към децата им е подобно?

– Знаете ли колко често съм се хващал, че правя като този баща? Хващам се, казвам: „Олег, не бъди като него“ и спирам да работя. Говоря за времето, когато децата ми бяха по-малки, те вече пораснаха. Но забелязвам и други родители днес, които, забързани в ежедневието, оставят децата си на втори план, майките бързат да ги дадат на ясли, трябва да се работи, просто животът е такъв. И сега има такива хора, има и такива вуйчовци, има и такива тъжни деца – даже са повече, отколкото бяха тогава.

– Писателят Георги Мишев наскоро призова родителите половин час на вечер да оставят лаптопите и айфоните си и да четат на децата си. Вие правите ли го – като баща, като дядо?

– Идеята е чудесна, стига на децата да не им е скучно, тъй като много по-лесно се възприема нещо зрително. Случвало се е дъщеря ми да казва – защо да чета „Под игото“, след като съм гледала филма? Как да ѝ обясня, че книгата е много по-богата, че докато я четеш, трябва да мислиш? А филма го гледаш и възприятието е лесно и просто. Сегашните деца са съвсем друг тип, със страшно много информация, те знаят повече от нас. Но съм забелязал, че речникът им е по-беден, човек като не чете, няма как да говори, да има добър речови баланс.

– Споменахте за авторитетите от онова време. Дори само в този филм това са и Борислав Шаралиев, и Валери Петков, и Апостол Карамитев… Като че ли в днешно време няма подобни всеобщи авторитети – в културата, а и в обществото като цяло. Защо?

– И днес сред младите хора растат бъдещи авторитети. Но за да се изградят като такива, трябва да минат години. От по-старото поколение не знам кои успяха да се преборят с времената, които настъпиха. Много харесвам някои артисти, които играят в момента – да речем Захари Бахаров, Валери Йорданов… За да станат авторитети, те трябва да станат на по 50-60 години и през цялото време да държат ниво.

– Изглежда, че все пак има едно изпуснато междинно поколение?

– Не ми се щеше да го казвам, но май е така. Има едни двайсетина години, когато Преходът вреше и кипеше, а ние вярвахме, че нещо ще се случи, но нищо не стана. Като се сещам сега за авторитети, те са много възрастни хора, а междинното поколение е някак празно. То понесе на гърба си бедността на родителите си, а и своята собствена, защото имаше години, в които нямаше какво да се яде, а бащите ни и майките ни останаха с пенсии по 5 долара.

 

– Как биха гледали на „Рицар без броня“ след още половин век?

– Пожелавам си след 50 години, когато нас вече ни няма, този филм пак да се харесва, да не се гледа с насмешка. Това ще означава, че наистина е написан и заснет по начин, който да премине през годините, а и през вековете. Дано да остане класика.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах