ЛАУРЕАТИТЕ с Максим Цеков и Джулиан Тревелиян

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пендерецки дирижира Софийската филхармония

След юбилейния, се задава още по-наситен със знаменитости от световната сцена сезон

85-годишният днес Пендерецки има късмета да се прослави още на 26 и през годините да бъде аплодиран на най-престижните световни музикални сцени.  - Пендерецки дирижира Софийската филхармония

85-годишният днес Пендерецки има късмета да се прослави още на 26 и през годините да бъде аплодиран на най-престижните световни музикални сцени.

Легендарният полски композитор Кшищов Пендерецки ще излезе догодина на диригентския пулт в зала „България“. Новината съобщи директорът на Софийската филхарамония Найден Тодоров, представяйки пред медиите сезон 2019/20, който – изглежда – ще е още по-звезден от настоящия юбилеен 90-и сезон на музикалната институция.

„Вървим в градация, всичко в мен напира да кажа какво предстои и за по-следващата година, но ще се опитам да се въздържа“, обясни усмихнат Тодоров.

Четиридесет и една години по-късно, през 2020-а Пенцерецки ще излезе отново на тази сцена, съобщи директорът на Филхармонията. Композиторът ще представи у нас своята симфония № 7 – „Седемте порти на Йерусалим“, мащабно произведение за петима солисти, четец, три хора, квартет и оркестър – в седем части и със седем финални акорда.

Найден Тодоров разкри, че през 1997-а година е участвал в премиерното изпълнение на тази творба за финала на празненствата 3000 години Йерусалим. Бил е втори тромпетист в Оркестъра на Йерусалим, дирижиран от Лорин Маазел. По покана на Фондация „Ленард Бърнстейн“ – Йерусалим, в периода 1996 – 1997 Тодоров е на специализация в Израел, където работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония.

85-годишният днес Пендерецки има късмета да се прослави още на 26 и през годините да постигне всички върхове за един диригент и композитор, аплодиран на най-престижните световни музикални сцени.

Роден през 1933 г., той завършва Държавното висше музикално училище в Краков, където преподава от 1958 г., а от 1972 до 1987-а е неин ректор. Преподава в Есен (1966 – 1968) и в Йейлския университет (1973 – 1978), артистичен директор е на Краковската филхармония (1987 – 1990), на музикалния фестивал в Сан Хуан, Пуерто Рико (от 1993), както и музикален директор на Sinfonia Varsovia (от 1997).

През 1959 г. печели I, II и III награда на анонимния Конкурс за млади композитори на Съюза на полските композитори. Привлича вниманието на международната сцена през 1959-а, след като представя „Строфи“ – произведение за сопран, 10 инструмента и рецитатор, на фестивала за авангардна музика „Варшавска есен“. През 1960 г. създава „8’37““ – творба, посветена на жертвите от Хирошима, с която се утвърждава като един от водещите авангардни композитори на своето поколение. За нея получава наградата на ЮНЕСКО.

Ключова в творчеството му е „Страстта на свети Лука“, създадена през 1966 г. Произведението е създадено по поръчка от радиото в Кьолн, за да бъде изпълнено на 700-ата годишнина на катедралата в Мюнстер. Това е първото голямо произведение в кариерата на Пендерецки, което го прави най-известния съвременен композитор след Стравински.

През следващите десетилетия създава четири опери: „Дяволите от Луден“ (1969), „Изгубеният рай“ (1976 – 78), „Черната маска“ (1984 – 1986), „Крал Убу“ (1991); вокално-инструментални творби, сред които „Утреня“ и „Полски реквием“; произведения за хор, оркестър и солисти, камерни произведения. За 80-годишнината му е издадена колекция с всичките му симфонии, дирижирани от самия него.

Премиерата на „Полски реквием“ в социалистическата по онова време държава се посреща от публиката като политически манифест. Една част от произведението е посветена на жертвите от Катин – събитие, за което не се говори тогава в Полша, а Пендерецки си позволява да пише по темата музика. Композиторът споделя радостта си, че творбата продължава да се свири и днес – „значи не е била само политическа, а и музикална“.

„Това, което не могат да ми простят моите критици често, е, че моята музика се свири на нормални концерти. Аз още през 60-те излязох от кръга „Варшавска есен“. По-късно спорадично мои произведения се появяваха там. „Варшавска есен“ трябва да бъде за млади композитори, да им дава възможност да се покажат. Така че… Моята музика е изпълнявана на нормални концерти. И то е най-важното. Това е много важно за мен. Иначе няма да преживее, нали“, казва композиторът през 2006 г. в интервю пред Маня Попова за в. „Култура“, направено по време на гостуване на композитора на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе.

През годините Пендерецки дирижира редица прочути оркестри – Мюнхенската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Нюйоркската филхармония, Оркестъра на японското радио в Токио и др.

На въпрос на Маня Попова защо дирижира толкова много, Пендерецки отговаря:

„Това просто е желание за музициране. Аз започнах още като момче. В училище направих малък оркестър, състав някакъв. Свирихме най-различна музика, аранжименти, които аз правех, свирихме музика по забави. Аз бях с цигулката. И всъщност желанието да музицирам, контактът с музиката е много важен за мен и мисля, че ако не дирижирах, моята музика нямаше да се промени така в 70-те. Така че желанието за използване на оркестъра, звученето на оркестъра просто не е абстрактно, както беше в 60-те. Това е писане на и за инструментите, не против инструментите. А в началото пишех против инструментите“.

Ще дирижира Софийската филхармония на 11 юни 2020 г.

Очаквайте: големите звезди в сезон 2019/2020 на Софийската филхармония.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg