Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Лабиринтът след Десети ноември

„Източна Европа 30 години по-късно“. Автор: Теодор Ушев - Лабиринтът след Десети ноември

„Източна Европа 30 години по-късно“. Автор: Теодор Ушев

Преди 30 г. минотаврите изпълзяха от лабиринтите си и превзеха площадите. Онеправдани, те помечтаха за по-добър живот и повече свобода. Надяваха се, че след като Цар Минос вече е детрониран, ще настъпи справедливост, а те няма да са вече затворници в провинциалните си мазета, нито маргинализирани безпартийни врагове. Въобразиха си, че дружно ще плеснат и прегърнат Тезей, Ариадна ще събере червената си прежда и ще отиде да празнува с Дионисий. Ще настъпи вакханалия на охолство, богатство, справедливост и любов – между богове, полубогове и хора.

Отрезвяването настъпи бързо – всяка крачка към лелеяния по-добър свят се случваше трудно. Или изобщо не се случваше. Лабиринтът ставаше все по-сложен, все по-объркващ. Мрежата от зависими от Службите за сигурност аргонавти си вършеше хладнокръвно работата, създавайки една от несполучливите версии на демокрация и капитализъм. Така, както бяха създали също толкова уродлива форма на тоталитаризъм и социализъм. По съветски модел и чертеж, сляпо изкопиран в детайл.

По-смелите от минотаврите хванаха първите самолети и се разкараха бързо. В гонене на утопията „щастие“ – кой както го разбираше. Помня един известен музикант на „Кравай“, който разпалено обясняваше, че мечтата му е да пие Кока Кола от кутийка. Една седмица по-късно хвана самолета за Куба, който презареждаше гориво в Канада.

По-идеалистично глупавите (като пишещият тези редове) останаха във „Вечния протест“. Вечният протест срещу Лабиринта. Мрежата. Фамилиите. Пърформанс след пърформанс, митинги, хепънинги… Безкраен купон срещу ченгетата, чалгата, кючека, наречен „Преход“. „Вечният протест“ беше забавен, остроумен, умен, красив, интелигентен… Хипари-минотаври, Ню Уейв-минотаври, Сърфисти-минотаври – различно в годините, психеделично шарено. А хората в униформи гледаха мрачно и не се усмихваха. И тайно щракаха с пръсти на „Тигре, тигре“.

Америка за България

Като бивши минотаври нямахме много опции – корида срещу червения плащ и матадорите на прехода. Или в цирка. Най-отчаяните и несмелите завършиха в зоологическата градина – приемайки подаяния от децата на Дедал и Минос. И на трите места дънеше яка чалга от високоговорителите.

Отне ми цели 10 години да разбера, че тая работа с колективното измъкване от лабиринта няма да стане. И както всички останали, реших да се спасявам поединично – и абсолютно егоистично. На излизане от тогава единствения терминал се обърнах. Имаше знак: „Завръщането на минотаври обратно в лабиринта строго забранено“. Връщам се, разбира се. Понякога се чувствам като контрабандист на нищожно количество недекларирана надежда за останалите в лабиринта рогати приятели.

Струва ми се, че всички тези мисли смесих в една емоция, което ми помогна, докато работих по последния ми филм по книгата „Физика на тъгата“. Не е биография, а капсула на времето. Филм за надеждите на моето поколение, което премина през тези години неуверено, неподготвено, но с ентусиазъм. Което все още ме кара да вярвам, че и в митологията, и в живота не революциите, а малките промени всъщност объркват сметките на големите богове.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3