Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Пловдив кипи от живот, когато България спи

Стара буржоазия и съвременна хипстърска фриволност по уличките на „Капана“ (снимки)

Главната в Пловдив по време на „Капана фест“ се превръща в място, където хората, приложните изкуства и доброто настроение са в пълна хармония. Снимка: Силвия Недкова - Пловдив кипи от живот, когато България спи

Главната в Пловдив по време на „Капана фест“ се превръща в място, където хората, приложните изкуства и доброто настроение са в пълна хармония. Снимка: Силвия Недкова

В този град се връщам като на поклонение. Моят Пловдив, жив повече от 8 хилядолетия, се променя като класическа красавица – без резки промени, без да принизява стила и духа си. Само леки мазки от ново върху старо очертават променения му силует. Събужда носталгия по несъществуващи спомени в улици, които водят в посоки, различни от тези на детството…

Някога Пловдив беше един от най-буржоазните и изискано еснафски градове на България. Днес е градът с вероятно най-ярко изразен младежки дух. Изпреварил е някак всички останали и е влязъл в бъдещето сам, нетърпелив. Не толкова в технологичното, колкото в бъдещето на духовното единство на Европа. Точно Пловдив най-много от всички градове в България е попил от духа на Стария континент. Прави го от хилядолетия, затова му се получава естествено.

Тази година се върнах в родния си град по времето на „Капана фест“ миналата неделя, за да установя с изненада, че моят Пловдив вече не спи. Животът, особено през лятото, особено в „Капана“, започва малко преди полунощ. Предполага се, че столицата е центърът на нощния живот. Само че клубовете, чалга дискотеките и нощните барове не могат да бъдат наречени „живот” с чиста съвест. В Пловдив, който денем е горещ като току-що изваден от пещта хляб, семействата излизат, след като се стъмни. Така към полунощ „Капана“ беше пълен с млади хора, много от тях с деца – от бебета в колички до тийнейджъри. Светлините на квартала се изсипват щедро върху усмихнатата тълпа, в която никой не се блъска, не настъпва и не ругае другите. Място има за всички в малкото пространство на стария занаятчийски квартал, където уличките преливат една в друга и те затварят в лабиринта си като в капан.

Снимка: Силвия Недкова

Кафенетата, ресторантите, уличната храна – всичко е различно от познатото в столицата. Не е създавано с цел да побере повече хора за повече печалба. По-скоро е скътвано по ъглите, търсена е естетиката на мизансцена. Не дизайнерски интериор и екстериор, а места за помнене, гъделичкащи съзнанието и подмолните му територии. Да, има много хипстърска и хипарска претенциозност, но тя е точно на мястото си в Пловдив, тя е част от неповторимия дух на „Капана“.

Снимка: Силвия Недкова

Снимка: Силвия Недкова

За сметка на това „Капана фест“ беше абсолютно свободен откъм жанрове и стилове. Трите открити сцени бяха запълнени с концерти на групи, които не презентираха нови албуми, а просто се раздаваха за публиката и тя им връщаше със същото. Бандата „Джанго Зе”, уж забравена, уж част от едно друго време и поколение, събра пред себе си хора, които са били родени, когато са създавани техните „Луди жаби”. Акустичният концерт на групата „Le’Push“ на 22 август огласи уличките във високата част на „Капана“ пред бар „Сандъкъ” пред хора с различен социален и възрастов статус, които веднага започваха да танцуват, а след третия акорд и да припяват.

Снимка: Силвия Недкова

Снимка: Силвия Недкова

Над 40 автори имат непрекъснати изложби в малките си ателиета в квартала на творческите индустрии. Но истинските арт съкровища са навсякъде.

Изкуството на „Капана фест“ е и в галериите, и навсякъде извън тях. Снимка: Силвия Недкова

Като в онова дворче на „Хоремаг”, изрисувано с портретите на пловдивски (и от другаде) художници от самоук артист само за една седмица – Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев… Стената от другата страна на улицата пък отговаря с портрети на Моцарт и Верди, над които се е настанило семейство котки.

Репродукция на любител на картината „Пазар в Пловдив“ на Мърквичка. Снимка: Силвия Недкова

Автопортретът на Майстора – отново от онзи „майстор“. Снимка: Силвия Недкова

Графитите в „Капана“ са повече от къщите, защото ги обграждат отвсякъде. Без да са в една стилистика, те имат нещо общо, което пък ги различава от графитите в София. Стрийт арт изкуството в „Капана“ е нарисувано така, че да включва в себе си минувачите, спиращи отпред. Усещането е за цялост между живите хора и нарисуваните фантастични същества.

Снимка: Силвия Недкова

Снимка: Силвия Недкова

Фестът е твърде голям, за да остане затворен в „Капана“. Затова се е изнесъл и по Главната, в района пред Халите, където има щандове на приложници. Между бижутата от истински цветя, индианските вигвами за деца, порцелановите чаши, наподобяващи смачкана пластмаса, и растенията в рамки, се разхождат странни хора, сякаш излезли от графитите по стените на къщите в „Капана“. Чуват се десетки различни езици, независимо от пандемичния терор на възстановените граници. Пловдив е лицето на родината ни – точно такова, каквото трябва да бъде – младежко, интересно, арт.

Не заспива моят град, не спира животът в него и за секунда. Вече 8000 години най-старият жив град в Европа е и най-живият град в старата България.

Снимка: Силвия Недкова

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах