Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Преди 100 г. България става „чужбина“ за македонците

Правителството на БЗНС подписва Нишката спогодба, наречена от всички останали партии „национално предателство”

Цар Борис III и министър-председателят Александър Стамболийски през 20-те години на ХХ в. Снимка: Истории от Царство България - Преди 100 г. България става „чужбина“ за македонците

Цар Борис III и министър-председателят Александър Стамболийски през 20-те години на ХХ в. Снимка: Истории от Царство България

Преди 100 години, на 23 март 1923 г., е подписана Нишката спогодба – договор между българското правителство, ръководено от Александър Стамболийски, и кралството на сърби, хървати и словени. Споразумението е част от компромисите, които Стамболийски прави във външната политика, за да върне България на световната сцена след Първата световна война, да се опита да върне Беломорска Тракия в пределите на родината и да спечели доверието на Югославия. Но с подписването на този договор той публично се отказва от претенции към Македония и българите там. Така поставя началото на дълга поредица от събития, довели до окончателното отделяне на Македония от българските ѝ корени.

Още в края на 1922 г. Стамболийски започва дипломатически совалки с Белград, за да изчисти спорните въпроси между двете страни. Официалните преговори тръгват на 15 декември, а кулминацията – съвместна конференция – започва на 1 март 1923 г. в Ниш и продължава до 17 март. Разговорите са фокусирани върху нестабилното положение на българо-сръбската граница в Македония и дейността на ВМРО. Югославия иска от българската делегация да гарантира, че няма да допуска преминаване на чети на ВМРО през територията на страната, както и съдействие за закриване на революционната македонска организация.

Затова с Нишката спогодба България се ангажира да ликвидира базите на ВМРО на своя територия и да оказва съдействие на югославските гранични органи при охраната на границата срещу четите. За тази цел в споразумението е записано, че ще бъдат изсечени дърветата покрай граничната линия и България ще допуска югославски военни части на своя територия, за да преследват македонските чети.

В стремежа си да угоди на сърбите, Стамболийски не иска от тях гаранции за българското население във Вардарска Македония. Мнозина историци наричат това „национално предателство“. В доклада на правителството на БЗНС за отношението към ВМРО, публикуван след Нишкото споразумение, България е наречена „чужбина“ за македонците:

„Българското правителство изпълни своя дълг, в границите на възможното, на защита на нашите сънародници в Македония. То подигна въпроса за правата на малцинствата и защити благотворителните македонски дружества и братства в България. Македонците трябва да отстояват правата си в самата Сърбо-Хървато-Словения и в чужбина България те няма кого да убеждават“.

Министър-председателят Александър Стамболийски и българската делегация на конференция в Генуа година преди подписването на Нишката спогодба. Снимка: Уикипедия

На 7 май 1923 г. правителството на Стамболийски издава постановление за създаване на концлагери за членовете на ВМРО и други организации, защитаващи македонската кауза:

„Реши:
1) Да се арестуват всички нелегално действующи лица в българска територия: автономисти и федералисти, заедно с техните разклонения из Петришкия и Кюстендилския окръзи. Да се арестуват техните ятаци и идейни вдъхновители и ръководители из горните окръзи, столицата и вътрешността на царството.
Арестуваните да бъдат разпределени в разни концентрационни лагери в страната и следствието срещу тях ще се започне след като се създаде специален закон за съденето им.
2) Разтурват се всички Илинденски организации“.

Всички политически партии, без БЗНС, ръководено от Стамболийски, осъждат подписването на Нишката спогодба. ВМРО се обявява за враг на БЗНС и влиза в контакт с опозицията, за да бъде свалено правителството. Смята се, че Нишката спогодба е и една от причините за убийството на земеделския лидер, както и за преврата на 9 юни същата година, който всъщност прекратява действието на българо-югославското споразумение. Подхванатата от Тодор Александров като ръководител на ВМРО „война“ с правителството отклонява вниманието на кабинета Стамболийски от подготвяния заговор от страна на Военния съюз и опозиционните партии.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg