Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Светът като нова, прекрасна детска приказка

Той ще бъде това, което сме и което очакваме от себе си

Снимка: Личен архив - Светът като нова, прекрасна детска приказка

Снимка: Личен архив

„Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено ако сами си го определят.”
Астрид Линдгрен, „Пипи Дългото чорапче“

В един мой бележник от 2001-а – една доста драматична за мене година, стои изречение, което съм написала в миг на лично прозрение: Не очаквай нищо, освен това, което е в теб… Под него съм нарисувала пустиня.

Понякога разсъждавам върху собствените си спонтанно-интуитивни прояви, в които е фиксиран някакъв преломен за мен момент и се опитвам да ги разбера, за да се разбера. Обикновено не успявам. Но в този случай е повече от ясно: Не очаквай нищо, освен това, което е в теб… С многоточие, като продължение на очакването.
Въпросът е: Какво е в/у мен? И доколко това „в/у мен“ е различно от това „в нас“? Доколко това „в мен“ е някаква константа или е нещо динамично променящо се. Защото сложната система, в която всички присъстваме и участваме малко или повече активно, е постоянно променяща се и проектираща тази промяна във всеки от нас, както и всеки от нас проектира личната си промяна върху системата. В системата включвам хората, всичко живо на планетата, природата, Земята, която населяваме, и Космоса, на който принадлежим.

Какво да очакваме тогава от себе си? Би било твърде самонадеяно да се отговори. Човекът е толкова непредсказуем и неовладяем, въпреки безбройните опити да се постави в някакви стройни правила и схеми на съществуване. Човекът, тази божествена загадка, сътворена от Бог, който е искал да се огледа в някого, остава алтернатива на самия себе си. Отворена загадка, с много опции и много неизвестни.

Дали един поглед към миналото ще ни помогне да видим бъдещето? Миналото е богато на катаклизми, войни, бедствия, малки, големи и огромни трагедии, но също и на знаменити открития, извисявания на интелекта и въображението, духовни завоевания. Поуките, които сме извадили, са щитове за хуманизма, но колко дълго биха могли да издържат те в едни нови шокиращи съзнанието обстоятелства? Неизвестност, несигурност, загуба на работни места, обедняване… И най-страшното – среща с един непознат враг, с един невинен вирус, който безапелационно отнема животи и преобръща целия ни свят като страница в книга. Дотук бяхме с нашите планове, с нашите намерения, с нашите застраховани мечти. Сега мечтите ни са голи и боси, и ходят по ръба на пропастта.

След войните в миналото обикновено е настъпвал период на успокоение и възраждане на хуманизма. Сега сме в началото на войната и все още не знаем до каква степен тя ще провокира доброто в нас или ще разпали първичните ни инстинкти – но със сигурност ще активира и доброто, и злото като мощен катализатор.

Не споделям вярването в конспиративни теории – дори и да има някакви визии за „нов световен ред“, те не биха се случили по предвидим начин. Историята ни учи и на това. Всеки опит светът да бъде преустроен чрез насилие, терор и геноцид се е провалял с болка и стенание. Защото никой, никога и нищо не е било в състояние да унищожи стремежа на човека към свобода, справедливост и истина, нито да спре развитието на духа. Никога, никой и нищо.

До главата ми, на нощното ми шкафче, лежат дневниците на Астрид Линдгрен – четиво за настоящата ситуация, защото дава кураж. Астрид Линдгрен, която в края на Втората световна война си изкълчва глезена и докато стои принудително вкъщи, за да се лекува, написва „Пипи Дългото чорапче“. Прекрасен резултат от една война и от една световна трагедия е това да ги сублимираш в приказка за деца.

Ако вирусът е една предполагаема и дори предсказуема „грешка на растежа“, на природата, която не греши, или на човека, който греши постоянно, то това ще се окаже грешка, която ще ни върне към истината. Така съм грешала и аз, като стъпване накриво (като Астрид Линдгрен) – болка в глезена и после повишено внимание, къде стъпвам и накъде гледам.

Стъпка, грешка, болка, поука. Тъй върви светът и ние заедно с него.

Фантастичен свят? О, не, светът няма да стане по-фантастичен, отколкото е бил всякога. В това е неговата непознаваема прелест. Такъв ни очаква в нас самите, такива каквито ще сме, когато достигнем до него като в нова, прекрасна детска приказка.

„Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?”
Астрид Линдгрен, „Пипи Дългото чорапче“


„Фантастичният нов свят“ е рубрика, в която видни български писатели, поети и мислители говорят за света, който ни очаква след внезапното спиране. Техните прогнози, фантазии и наблюдения отразяват все още невидяното бъдеще и обобщават общите ни настроения. Рубриката се осъществява със спомоществователството на „Фантастико“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90