Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Художникът, който бе приятел с Диего Ривера и бе зачеркнат от българските комунисти като „формалист“

Две паралелни изложби, посветени на 130-годишнината на Кирил Цонев, ще бъдат открити в София - в Националната и в Софийската градска галерия

„Лято“, 1941 г., Национална галерия - Художникът, който бе приятел с Диего Ривера и бе зачеркнат от българските комунисти като „формалист“

„Лято“, 1941 г., Национална галерия

Кирил Цонев не е първото име, което изниква, когато стане дума за българско изобразително изуство от първата половина на ХХ век. Но преди 130 години се е родила една най-необикновените личности в българското изкуство. Името му е Кирил Цонев и Софийската градска галерия ще отбележи 130 години от рождението му с изложбата „Кирил Цонев и неговият артистичен кръг“. Експозицията, подготвена от кураторката Неда Живкова, ще бъде открита на 24 ноември. Междувременно Националната галерия подготвя изложбата „От рисунката до картината“, насочена към творческия процес на Кирил Цонев. Тя ще бъде открита на 26 ноември.

Малко български художници от първата половина на ХХ век имат биография, която свързва толкова различни географски и културни светове. Кирил Цонев учи във Виена и Мюнхен, влиза в орбитата на германската „Нова предметност“, прекарва години сред европейските модернисти, заминава за Мексико и се среща с Диего Ривера, Давид Алфаро Сикейрос и Хосе Клементе Ороско. След завръщането си в България той става една от водещите фигури на Дружеството на новите художници, рисува писатели и интелектуалци, преподава, пише за изкуството и разработва въпросите на живописната техника. По-късно, обвинен във формализъм, губи преподавателското си място и насочва усилията си към реставрацията на едни от най-ценните паметници на българското средновековие.

Тази биография, вместена между 1896 и 1961 г., стои в основата на изложбата. Замисълът ù надхвърля традиционната юбилейна ретроспектива. Вместо да подреди произведенията единствено според времето на създаването им, тя проследява хората, приятелствата, кореспонденцията и художествените общности, които съпътстват живота на Цонев. Включени са фотографии, писма, творби, непоказвани повече от три десетилетия, и произведения, които досега не са били представяни пред публика. Част от документите са от кореспонденцията му с художника и изкуствовед Асен Василиев.

Именно артистичният кръг е ключът към разбирането на Кирил Цонев. Защото неговият живот не е само история на индивидуален талант, а и история на поколение български художници и писатели, които през 20-те и 30-те години на ХХ век търсят начин да свържат националното ни изкуство с европейската модерност.

Кирил Илиев Цонев е роден на 1 януари 1896 г. в Кюстендил – градът, който в началото на ХХ век постепенно се превръща в едно от забележителните средища на българската художествена култура. Оттук произхождат или са тясно свързани с него Владимир Димитров-Майстора, Иван Ненов, Стоян Венев, Асен Василиев, Борис Колев и други големи български художници.

По-късно Асен Василиев ще стане един от най-важните изследователи на българското възрожденско и средновековно изкуство. Приятелството му с Цонев ще продължи десетилетия и ще придобие особена стойност, когато и двамата насочат вниманието си към историческото художествено наследство.

За младия Цонев Кюстендил е едновременно родно място и културна опора. Дори когато заминава за Германия, той не прекъсва връзките си с приятелите. Изпраща им писма и изложбени каталози, разказва за новите направления, които вижда в Мюнхен, и ги насърчава да следят европейските художествени тенденции.

Според кураторката Неда Живкова тези писма показват, че Цонев не възприема „чужбина“ само като място за лично образование. Той се стреми да предаде наученото и на приятелите си в България, които по-късно ще участват заедно с него в обновяването на местната художествена сцена.

През 1915 г. Цонев постъпва в Художествената академия в София, но Първата световна война прекъсва обучението му. След края ù продължава занятията си при проф. Цено Тодоров. През 1919 г. заминава за Виена, а впоследствие се установява в Мюнхен, един от големите художествени центрове на следвоенна Европа.

В Мюнхенската художествена академия негови преподаватели са Хуго фон Хаберман и Карл Каспар. Наред с живописта той изучава технологията на художествените материали, консервацията и реставрацията при Макс Дьорнер. Тези занимания ще се окажат съществени за по-късната му кариера.

Между 1924 и 1929 г. Цонев работи като свободен художник в Мюнхен. Свързва се с артистичната среда около „Жури Фрай“ (Juryfreie), обединение, което предлага алтернатива на традиционните механизми за подбор на изложбите, и с художниците от течението „Нова предметност“ (Neue Sachlichkeit). Участва в изложби в прочутия мюнхенски Гласпаласт, както и в други германски и международни художествени прояви.

„Нова предметност“ възниква като реакция срещу експресионистичната емоционалност. Художниците ù обръщат поглед към видимия свят, към предметите, човешките лица и градската действителност. Формата става по-ясна, изображението по-структурирано, а реалността често придобива напрегнато, почти необичайно присъствие.

Цонев се доближава до по-класическото крило на това течение. В картините му постепенно се утвърждават ясният контур, плътната форма, уравновесената композиция и особеното усещане за обем. Тази дисциплина на изображението ще остане разпознаваема и когато по-късно цветовете му станат много по-ярки.

Но не по-малко важна от самата академия се оказва българската артистична колония в Мюнхен. През първата половина на 20-те години на ХХ век там се събират художниците Иван Пенков, Дечко Узунов, Маша Живкова-Узунова и Кирил Цонев, писателите Светослав Минков и Чавдар Мутафов, поетите Николай Лилиев и Елисавета Багряна. Сред хората, които участват в тези приятелски и творчески компании, са още Никола Марангозов и други български интелектуалци. Те посещават изложби, разговарят за новите художествени движения, четат стихове и обсъждат литература. Едно от местата на срещите им е кафене „Щефани“ в Мюнхен. В спомени им се срещат разкази как художниците скицират приятелите си, докато поетите четат стихотворения край мраморните маси.

Този кръг няма единна естетика. Дечко Узунов и Иван Пенков развиват различни живописни езици, Чавдар Мутафов експериментира с модернистична проза и художествена критика, а Светослав Минков се насочва към фантастичното и гротескното. Общото между тях е убеждението, че българското изкуство трябва да участва в европейските художествени процеси, а не само да ги наблюдава от разстояние.

През 1930 г. Кирил Цонев предприема пътуване, необичайно дори за космополитните европейски художници от неговото поколение. Заминава отвъд Атлантическия океан и се установява в Мексико Сити, където работи през 1930 и 1931 г.

Мексико тогава е едно от най-интересните места в световното изкуство. След революцията от 1910 г. страната изгражда нова културна идентичност, в която изкуството има важно обществено значение. Огромните стенописи по обществени сгради разказват историята на мексиканския народ, революционните борби, местните традиции и социалните конфликти.

Най-известните представители на това движение са Диего Ривера, Давид Алфаро Сикейрос и Хосе Клементе Ороско. Тримата, често наричани голямата тройка на мексиканския мурализъм, имат различни художествени възгледи, но споделят разбирането, че изкуството може да бъде част от обществения живот, а не привилегия на частни колекционери.

Цонев се запознава с тази художествена среда и с нейните най-значими представители. Той създава трайни приятелства с Ривера и Сикейрос. Срещата с Мексико променя живописта му. Европейската сдържаност в цветовете отстъпва място на наситени червени, зелени и жълти тонове, на силни контрасти и по-декоративно изграждане на изображението. Цонев открива нова природна среда, друга светлина, различни лица и облекла.

Кураторката Неда Живкова припомня неговото собствено обяснение за това преобразяване:

„Цветовете му са се изчистили от гамата на европейските градове“.

В творби като „Огнени дървета“ (1932), „Мексиканка“ (1933) и „Слушателки на маримба“ (1935) тази промяна е особено видима. Пейзажът се превръща в ритмична организация от форми и цветове, човешката фигура придобива монументално присъствие, а обикновените сцени от всекидневието стават художествени събития.

„Алея в тропически парк“, 1932 г., Национална галерия

Срещата с мексиканския мурализъм има и друго значение. Тя подсилва интереса на Цонев към стенната живопис, нейната материална природа и мястото ù в архитектурата. Този интерес е започнал още при специализацията му в Германия, но впоследствие ще намери нова реализация в България.

През 1933 г. Цонев се завръща в България. Той вече притежава значителен международен опит, участвал е в художествени прояви в Германия и други европейски държави, а в биографичните справки са посочени и изяви в Лос Анджелис и Сан Франциско.

Българската художествена сцена обаче е значително по-консервативна от тази, която той познава от по-ранните си години. През 1934 г. Цонев се присъединява към Дружеството на новите художници и става негов председател. Дружеството събира автори, които търсят по-съвременен пластичен език, познават развитието на европейската живопис и не желаят да се ограничават в установените академични форми. Различията помежду им са значителни, но общото е стремежът към художествено обновление.

Той не се ограничава със собствените си изложби. Подпомага други художници, участва в художествени дискусии и работи за разширяването на контактите между българската и европейската култура. Участва и в международни изложби, сред които прояви в Атина, Будапеща и Прага.

Една от най-важните личности в артистичния кръг на Кирил Цонев е Вера Недкова. През 1934 г. тя се завръща в България след дълъг престой във Виена, където е получила художественото си образование. Подобно на Цонев, тя е формирана от европейския модернизъм, но в София попада в среда, която не винаги приема лесно новите художествени идеи. Цонев се оказва един от хората, които най-силно я подкрепят. Той ù помага да организира първата си самостоятелна изложба в софийската галерия „Преслав“ през 1934 г., подготвя предговора и превода за каталога ù, съдейства за представянето на австрийските отзиви за нейното творчество. Запознава я с изкуствоведа и археолог Никола Мавродинов, една от водещите фигури в изследването на българското средновековно изкуство. По негова покана Недкова влиза и в средата на Дружеството на новите художници. Това сътрудничество постепенно прераства в дългогодишно приятелство.

„Слушателки на маримба“, 1935 г., Софийска градска галерия

Сред най-интересните произведения на Кирил Цонев е портретът на писателя Светослав Минков от 1939 г., част от колекцията на Софийската градска художествена галерия. На него писателят е изобразен с кръгли очила, седнал в кресло, а зад гърба му се разгръща панорама на модерен американски град. Изображението е едновременно портрет на конкретен човек и разказ за света на неговите художествени идеи.

Портрет на Светослав Минков, 1939 г., Софийска градска художествена галерия

Минков е един от новаторите в българската литература, автор на фантастични и сатирични произведения, в които модерният град, машините, технологиите и обезличаването на човека играят важна роля. Той е свързан и с литературния кръг „Стрелец“, около който през 20-те години се развиват важни модернистични търсения. Тъкмо това прави портрета толкова показателен за отношенията между живопис и литература, изразител на които е и самият Кирил Цонев. Художествените възгледи на писателя и художника са много сходни, свързани с идеите на „Нова предметност“, макар и въплътени в различни изкуства.

Една от най-ценните възможности за опознаване на Кирил Цонев отвъд картините му е запазената кореспонденция с Асен Василиев. Част от нея е публикувана в сборника „Кирил Цонев. Път в изкуството“ от 1969 г., а по-късно е включена в спомените на Василиев „Живот от сенки и сияния“.

Двамата се познават още от 1914 г., когато Цонев е в последния клас на Кюстендилската гимназия, а Василиев тепърва започва гимназиалното си образование. Първото запазено писмо на Цонев до него е от 1 февруари 1917 г., изпратено от фронта.

В спомените си Василиев нарича приятеля си „Цоната“ и описва как той става неформален наставник на по-младите момчета. Те разговарят за изкуство, литература, театър и музика, рисуват заедно и се разхождат из околностите на Кюстендил.

Кореспонденцията показва и една по-малко позната страна на художника – той е силно независим и критичен към художественото образование и държавната културна политика.

В писмо от Мюнхен от 12 септември 1927 г. той съветва Асен Василиев:

„Не е важно къде, а какво излага човек“.

В същото писмо Цонев критикува отношението към художниците в България и настоява за по-добри условия за развитие на изкуството.

Интересно е отношението му към академичното обучение, за което споменава в писмата си. Той предупреждава своя приятел да не позволява на придобитите знания да се превърнат в ограничение за творческата му индивидуалност:

„Всичко, което си учил, нека да е основа на работата ти, но никога цел“.

Тези думи са написани повече от две десетилетия преди самият Цонев да бъде отстранен от Художествената академия по обвинения във формализъм.

През март 1930 г. Цонев пише от Берлин, че възнамерява да се завърне в България. Вместо това обаче заминава за Мексико. Асен Василиев разказва, че е получавал писма и оттам, но те са изгубени.

След завръщането в родината двамата отново обсъждат общи художествени начинания. През 1933 г. Цонев, Василиев и Борис Елисеев възнамеряват да работят по стенописите на кюстендилската църква „Св. Мина“, но не печелят конкурса за изпълнение на проекта.

След Втората световна война, преврата на 9 септември и установяването на комунистическата власт художественият живот в България постепенно попада под все по-силен идеологически контрол. Модернистичните направления, които през предишните десетилетия са били важна част от творческата идентичност на редица художници, започват да бъдат разглеждани през призмата на официалните естетически изисквания.

За Кирил Цонев тази промяна има тежки последици. Художникът, който е учил в Мюнхен, общувал е с водещи европейски и мексикански творци и е участвал в утвърждаването на модерната живопис в България, е обвинен във формализъм. През 1949 г. е отстранен от преподавателското си място в Художествената академия.

Според собствените свидетелства на Цонев това събитие практически слага край на активната му работа в живописта. След 1950 г. Кирил Цонев насочва усилията си към консервацията и реставрацията на паметници на старото българско изкуство. Работи по стенописи и икони в Боянската църква, Земенската църква и Драгалевския манастир. В това му помага образованието, което Цонев е получил при Макс Дьорнер в Германия. Още като млад художник той се е интересувал от устройството на живописната повърхност, от свързващите вещества, пигментите и технологичните процеси.

„Лодки“, 1942 г., Софийска градска галерия

В тази област отново се пресичат и пътищата му с Асен Василиев, който посвещава значителна част от живота си на издирването и изучаването на средновековното и възрожденското българско изкуство.

Цонев е автор и на изкуствоведски и технологични изследвания. Сред публикациите, свързани с неговото име, са „Технология на изкуството“, трудове върху стенописите на Боянската църква и издания, посветени на Леонардо да Винчи и Веласкес.

Кирил Цонев умира на 5 април 1961 г., на 65-годишна възраст. Оставя живописно наследство, разпръснато в български и чуждестранни колекции, както и значителна изследователска и реставрационна дейност.

Историята на Кирил Цонев позволява да се види българската художествена култура от първата половина на ХХ век като част от много по-голям свят. Между Кюстендил и Мюнхен, между София и Мексико Сити, между европейската „Нова предметност“ и българските средновековни стенописи съществуват връзки, които на пръв поглед изглеждат невероятни, но са в основата на неговия живот. Кирил Цонев принадлежи на поколение, за което европейското изкуство не е чужда култура, а естествена територия на работа и общуване.

Изложбата в Софийската градска художествена галерия е част от съвместен изследователски проект с Националната галерия.

Изложбата „Кирил Цонев и неговият артистичен кръг“ може да бъде разгледана в Софийската градска галерия от 24 ноември 2026 г. до 7 март 2027 г. А експозицията „От рисунката до картината“ в Националната галерия – от 26 ноември 2026 г. до 14 март 2027 г.