Египтянин получи една от най-престижнте американски награди за литература, но не и виза за влизане в САЩ. Абделрахман Елгенди спечели отличието в категорията за нехудожествена литература на тазгодишните Национални книжни награди (National Book Awards) за книгата си „Хуна“. В нея той разказва за шестте си години като политически затворник в Египет. Авторът обаче не успя да получи признанието си лично, съобщава NPR.
Хелън Томайдис, редакторката на Елгенди, прие наградата на церемонията в Ню Йорк и прочете изявление от негово име:
„Преди години, в затворническата си килия в Египет, си представях как пиша мемоари. Днес този кръг трябваше да се затвори. Но, подобно на толкова много други кръгове в живота ми, които бяха прекъснати, този ще остане незавършен – разбит от един потиснически режим с фашистка идеология“.
В есе, публикувано миналата седмица в „Ню Йоркър“, Елгенди сам споделя, че няма да може да присъства на церемонията, тъй като му е била отказана виза за влизане в САЩ. Статията породи въпроси относно това дали той изобщо е отговарял на условията за получаване на наградата. Само няколко часа преди церемонията Националната книжна фондация (National Book Foundation), която организира наградите, излезе с изявление, в което посочва, че през 2024 г. е разширила критериите за допустимост и че се „гордее, че отдава почит на „Хуна“.
Абделрахман Елгенди лежи шест години и три месеца в затвора в Египет. Той е арестуван през октомври 2013 г. на 17-годишна възраст и е освободен през януари 2020 г. Задържан е в Кайро заедно с баща си по време на протестите срещу военния преврат през октомври 2013 г.
На 3 юли 2013 г. египетската армия, оглавявана от генерал Абдел Фатах ел-Сиси, сваля от власт първия демократично избран президент на страната Мохамед Морси и суспендира конституцията. Това предизвиква масови демонстрации на поддръжници на Морси и на активисти, които виждат в действията на армията край на демократичния преход след революцията от 2011 г.
Въпреки че е непълнолетен, Елгенди е осъден на 15 години затвор като възрастен в масов съдебен процес. Прекарва общо шест години и три месеца в седем различни египетски затвора с максимална сигурност, включително известния комплекс „Скорпион“. По време на престоя си успява да завърши задочно машинно инженерство и тайно пише текстове, изнасяни навън с дрехите му за пране.
Наградата за художествена литература отиде при Хана Лилит Асади за романа „Парадизо 17“. Книгата проследява съдбата на Суфиен – палестинец, който обикаля света, след като е прокуден от дома си през 1948 г. В речта си при получаването на наградата тя сподели, че замисълът на книгата се е родил край смъртния одър на баща ú – палестинец.
„Гледах как ракът съсипва тялото на баща ми, а геноцидът – неговия народ и децата му – каза тя. – И може би точно това е палестинската история на тази земя. Толкова красива, толкова болезнена. И нима тази история не е обща за всички нас?“
Наградата за преводна литература беше присъдена на испанския автор Висенте Луис Мора и преводача Рахул Бери за книгата „Centroeuropa“ (Центроевропа). Романът разказва за мъж от XIX век, който се опитва да погребе починалата си съпруга, но докато копае в земята, открива войници от различни епохи и войни.
Националната книжна фондация връчи и две награди за цялостно творчество – на педиатърката Пери Клас и на писателя Салман Рушди. В благодарствената си реч той отдаде почит на Урсула ле Гуин, носителка на същото признание:
„Когато първият ми роман беше публикуван преди 51 години, той беше остро разкритикуван. Но на Урсула ле Гуин ú хареса. Тя беше едва ли не единствената, на която се хареса. И това означаваше много за мен“.


