Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Културтрегерите и образователните плъхове са презрени хора“

Милен Русков заявява, че държавата не трябва да дава пари за образование и култура

Авторът на „Възвишение“ и „Чамкория“. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - „Културтрегерите и образователните плъхове са презрени хора“

Авторът на „Възвишение“ и „Чамкория“. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

Писателят Милен Русков, автор на романите „Възвишение“ и „Чамкория“, настоява за пълно премахване на държавните субсидии за култура, закриване на Министерството на културата и прекратяване на публичното финансиране за образование извън задължителното. В текст, публикуван от сайта на Мартин Карбовски „Лентата“, той нарича хората на изкуството „културтрегери“, работещите в образованието – „образователни плъхове“, и заявява, че половината от тях са излишни.

„Ако аз бях министър-председател, нямаше да има нито лев за култура и образование. Нула. Нито лев“, заявява Русков, който е сред най-награждаваните съвременни български писатели, включително с отличия, присъждани от държавни културни институции.

Според него единственото основание държавата да финансира образованието е, ако предварително е определила дадена образователна степен като задължителна. Ако основното образование е задължително, то трябва да бъде финансирано от бюджета. Същото се отнася и за средното образование, когато законът изисква неговото завършване.

„Изобщо, ако си обявил нещо за задължително, трябва да го финансираш. Иначе бъди добър да не го обявяваш за задължително“, пише Русков.

Писателят смята, че държавата няма право да налага задължения на гражданите, без да поеме разходите за тяхното изпълнение.

„Не може да вменяваш задължението на други хора, за тяхна сметка. Щом го обявяваш за задължително, трябва да платиш сметката ти“, аргументира се той.

С това обаче според него ангажиментът на държавата към образованието трябва да приключи. „Дотам“, категоричен е Русков, без да прави разграничение между различните форми на незадължително образование, включително университетското.

Още по-крайна е позицията му за културата. Според писателя държавата не трябва да предоставя никаква финансова подкрепа за културни дейности, а Министерството на културата трябва да бъде закрито.

„Що се отнася до културата, там нямаше да има никакви субсидии и въобще нямаше да има такова министерство“, заявява той.

Русков настоява хората, които се занимават професионално с изкуство, да се издържат изцяло сами, без публични средства.

„Да си вадят хляба сами, егати културтрегерите. Артисти и артистки, разбираш ли“, пише той.

След това преминава към подигравателни коментари за актьорската професия и специално за жените в нея. Русков отбелязва, че напоследък те се наричат „актриси“ по френски модел, и прави препратка към положението на френските актриси през XIX век, описано в произведенията на Марсел Пруст.

„А може ли някак да се издържате като френските актриси от XIX век? Марсел Пруст ги е описал добре“, пита писателят.

Препратката му съдържа намек за зависимостта на някои актриси от заможни покровители и за използването на младостта и привлекателността като средство за препитание.

„Елементите на достойнство там са малко, и само докато си млад/а“, добавя Русков.

Неприязънта му обаче не се ограничава до начина, по който се финансират културата и образованието. Той открито заявява презрение към самите хора, работещи в тези области.

„Това културтрегерите и разните образователни плъхове са най-презираните от мен хора“, пише Русков и обяснява отношението си с личните си впечатления от представителите на тези професионални общности.

„Може би защото ги познавам твърде добре. Тия са страшно зле!“, заявява той.

От тази оценка писателят извежда и настояването си за прекратяване на финансовата подкрепа.

„Нито лев не би трябвало да им се дава! Да ходят на пазара и да бачкат“, призовава Русков.

Според него половината от хората, работещи в културата и образованието, са ненужни, а оцеляването на останалите би било достатъчно.

„Половината са излишни. Добре, другата половина ще оцелее. Това е достатъчно“, пише той, без да посочва по какви критерии определя коя част от работещите в тези сфери е излишна и какви биха били последиците от подобно съкращаване.

„Няма нужда да ги храни обществото. Да се хранят сами“, завършва писателят.

Позицията е изразена от автор, чиято собствена литературна кариера е многократно отличавана от публични културни институции. Милен Русков е автор на книгите „Джобна енциклопедия на мистериите“, „Захвърлен в природата“, „Възвишение“ и „Чамкория“.

През 2012 г. получава отличието „Златен век“ на Министерството на културата и Националната награда „Христо Г. Данов“ за „Възвишение“. През 2014 г. същият роман му носи Наградата за литература на Европейския съюз. Носител е и на Националната литературна награда „Елиас Канети“, Националната Вазова награда за литература и други отличия. „Възвишение“ е адаптиран за театралната сцена и е екранизиран от режисьора Виктор Божинов. Скоро ще се появи и друг филм на Виктор Божинов по роман на Русков – „Чамкория“, по който също има и театрален спектакъл. Постановките и филмовите адаптации по книгите на Русков са създадени с държавна финансова помощ.

Писателят, получил признание и от държавни институции за култура, настоява държавата да се оттегли изцяло от нейното финансиране. В публикацията си Русков не разглежда въпроса как биха функционирали публичните библиотеки, музеите, театрите, оперите и останалите културни институции без бюджетна подкрепа, нито как би се осигурявал достъп до изкуство и културно наследство извън дейностите, които могат да се самоиздържат на пазара.

ДС