Коя е най-добрата година в литературата?

Коя е най-значимата година в историята на литературата? Според Би Би Си – 1925-а. Хемингуей, Вирджиния Улф и Фицджералд я правят впечатляващи, но точно те ли са най-великите?

Годината действително е много силна – Ърнест Хемингуей осъществява първите си стъпки със сборника „В наше време“, Вирджиния Улф издава „Мисис Далауей“, а Франсис Скот Фицджералд пуска „Великият Гетсби“. Но дори това не е всичко за 1925 г. – идват първите публикации на „Създаването на американците“ на Гертруд Щайн, „Американска трагедия“ на Тиъдър Драйзер и „Манхатън“ на Джон Дос Пасос.

Книжката класация по години е дело на дългогодишния културен журналист на Би Би Си Джейн Кибатари и за нея тя използва няколко критерия. Първо, издирване на знаковите книги – дебюти или шедьоври на важни автори, издадени през съответната година. След това се търси оценка на влиянието на тези книги в настоящето – продължават ли да ангажират вниманието на съвременния читател и изследват ли човешките дилеми, радости и демони по запомнящ се начин. После, променили ли са тези книги курса на литературата – повлияли ли са на литературната форма и/или съдържание, представили ли са ключови стилистични иновации.

Несъмнено всички от изброените по-горе книги отговарят на тези условия – но 1925 г. е специална още заради активното културно напластяване, множеството знакови заглавия и промяната на парадигмата при стила в прозата, твърди Кибатари.

През тази година литературните творби рефлектират върху свят, разтрисан от сериозни катаклизми. Последиците от Първата световна война личат в „Мисис Далауей“, Щайн експериментира смело с езика, осъществява се преходът от реализъм и натурализъм към модернизъм, Фицджералд очертава в наричаната от него „Джазова епоха“ американското следвоенно културно въодушевление, изброява журналистката.

А останалите?

От „Гардиън“ не са напълно съгласни, че 1925-а е най-важната литературна година. Те изброяват например 1862-а с „Мъртвият дом“ на Достоевски, „Клетниците“ на Виктор Юго и „Бащи и синове“ на Тургенев и 1950 г. с „Аз, роботът“ на Азимов, „Марсиански хроники“ на Бредбъри, „Лъвът, вещицата и дрешникът“ на К.С. Люис и „Тревата пее“ на Дорис Лесинг.

Читателите на онлайн изданието дават още предложения – 1962 г. с „Един ден от живота на Иван Денисович“ на Солженицин, „Портокал с часовников механизъм“ на Бърджес, „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси и „Островът“ на Олдъс Хъксли.

1997 г. също е подложена на дискусия – с „Мейсън и Диксън“ на Томас Пинчън, „Американски пасторал“ на Филип Рот и „Подземен свят“ на Дон Де Лило, които дефинират литературата на края на ХХ век, както и първата книга от поредицата за Хари Потър, разбила мита за нечетящите деца.

Но както всичко в литературата – и тук нещата са субективни, а въпросът за най-силната литературна година остава отворен…