175 държави подкрепиха проекторезолюция на ООН за борба с насилието срещу жени и момичета, но Съединените щати, Русия и Беларус се въздържаха, става ясно от публикуваните документи в сайта на организацията. Вашингтон възрази срещу формулировките за абортите и репродуктивното здраве, Москва оспори терминологията и настоя за зачитане на националните закони и традиции, а Минск обвини авторите на документа в налагане на „джендър идеология“. България гласува „за“.
Третият комитет на Общото събрание на ООН одобри проекторезолюция за засилване на усилията за предотвратяване и премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета, със специален акцент върху убийствата, извършвани поради пола на жертвата, включително фемицида. Документът, подготвен под ръководството на Франция и Нидерландия, получи подкрепата на 175 държави. Само Сомалия гласува против, а шест държави се въздържаха: САЩ, Русия, Беларус, Аржентина, Буркина Фасо и Камерун.
Проекторезолюцията е част от двугодишна инициатива на Франция и Нидерландия, започнала преди две десетилетия. За първи път акцентът е поставен изрично върху фемицида като най-крайната форма на насилие срещу жените. Според данни, представени пред ООН, през 2024 г. близо 50 000 жени и момичета са били убити от свои интимни партньори или други членове на семейството. Това означава средно по 137 жертви на ден, или по една на всеки десет минути.
Документът разглежда убийствата на жени не като изолирани престъпления, а като възможен завършек на продължително насилие, включващо заплахи, психологически и икономически тормоз, принудителен контрол, преследване и сексуално насилие. Специално внимание е отделено на ранното разпознаване на опасността, включително при насилие от настоящи и бивши партньори.
Резолюцията призовава държавите да укрепят законодателството си, да подобрят защитата на пострадалите, да осигурят достъп до правосъдие и да гарантират ефективно разследване и наказване на извършителите. Предвиждат се по-добро събиране на статистически данни, разработване на политики за превенция и мерки срещу дискриминацията и обществените стереотипи, които допринасят за насилието.
Сред засегнатите проблеми са изнасилването в брака, репродуктивното насилие и злоупотребите чрез цифрови технологии. Последните включват онлайн преследване, заплахи, наблюдение и използване на приложения за проследяване на местоположението на жертвите. Текстът отчита, че технологиите могат да се използват за упражняване на контрол и тормоз, които впоследствие прерастват във физическо насилие.
Въпреки широкото съгласие по основната цел, преговорите разкриват сериозни разногласия относно репродуктивните права, определението за пол, сексуалното образование и границите на държавния суверенитет.
Американската делегация обясни въздържането си най-вече с текстовете за сексуалното и репродуктивното здраве и безопасния аборт, включени в четвъртия оперативен параграф на резолюцията.
„Разочароващо е да видим спорната терминология за сексуално и репродуктивно здраве и понятието за безопасен аборт в тази резолюция“, заяви Кали Гастайгер, представителка на САЩ, след гласуването.
Според Вашингтон международното право не признава самостоятелно право на аборт, нито задължава държавите да финансират или улесняват извършването му. Американската делегация се позова на Женевската декларация, която защитава правото на отделните държави сами да определят законодателството си в тази област.
САЩ изрично уточниха и че разбират понятието „джендър“ единствено като отнасящо се до двата биологични пола, мъжки и женски. Според американската позиция приемането на резолюции с различна терминология не трябва да се тълкува като съгласие на Вашингтон с по-широки определения.
Русия също обясни въздържането си с несъгласие относно терминологията и начина, по който е изработена резолюцията, но постави по-силен акцент върху суверенитета и националните традиции.
Руският представител обвини Франция и Нидерландия, че вместо да търсят равноправен диалог, се опитват да наложат собствените си ценности и подходи, без да се съобразяват със законите, културата и традициите на останалите държави. Москва настоява, че резолюцията не може да създава задължения за Русия, които противоречат на нейното национално законодателство или на международноправните ù ангажименти. Руската делегация обяви, че ще тълкува всички препратки към понятието „джендър“ единствено през разграничението между мъжкия и женския пол.
Още по-остра беше позицията на Беларус. Минск обвини авторите, че използват инициативата срещу насилието над жени като средство за прокарване на „джендър идеология“, сексуална автономия на момичетата, всеобхватно сексуално образование, аборти и промяна на традиционните разбирания за семейството. Беларуската делегация възрази и срещу очакването държавите да приемат специални законодателни мерки за убийствата, свързани с пола, без да се отчитат съществуващите национални правни системи.
България подкрепи резолюцията, като направи отделно уточнение, че вотът ù не означава присъединяване към международни договорености за миграцията, които страната не е приела.
Проекторезолюцията беше одобрена от Третия комитет, но предстои окончателното ù разглеждане от Общото събрание на ООН през декември. Тя няма характера на международен договор, който автоматично задължава държавите да променят законите си, но определя общи политически приоритети и препоръки за действия срещу насилието над жени и момичета.


