Никой не е по-голям от хляба, дори Виктор Ангелов

Кулинарните риалити формати превзеха тв ефира. От годините, когато домакините на цяла България сядаха пред телевизора, за да гледат и записват рецептите на Ути Бъчваров и Иван Звездев, изтече много вода и днес властват предаванията по чужд лиценз като „Кошмари в кухнята“ и Master Chef. Майстори на черпака и скарата с екзотични пазарни имена като Лео Бианки и Андре Токев замениха целината със селъри, соса с дресинг и панировката с темпура. Готвачите станаха шефове, а Манчев и Шишков са рекламни лица на най-големите вериги супермаркети.

Във всичко това няма нищо лошо. Тези предавания със сигурност помагат за повдигане на културата на хранене, за повече внимание към здравословните продукти и пресните подправки. Зрителите си водят бележки за съхранението на продуктите и се ядосват, ако блюдата се поднасят надве-натри, неукрасени и с развалена диалектика между форма и съдържание. Кой да предвиди, че старите и досадни марксистки правила ще лепнат така всеотдайно в извисяването на професията на готвача!

И всичко това беше прилична примамка за очите и небцето до появата на най-актуалния кулинарен формат – Hell’s Kitchen. В предаването два отбора от професионалисти се борят заедно и поотделно за награда от 100 000 лв. и договор за работа в елитен столичен ресторант. По пътя към успеха готвачите са подложени на изпитания, срам, унижение и крясъци от тартора-водещ, а готвенето се случва в ритъма на екшън, като след всяка серия един състезател трябва да си тръгне. Сюжетът имитира кримка, в която зрителят до последния миг не знае кой е престъпникът – нарочения, злоупотребил с доверието на шеф Виктор Ангелов, който ще напусне шоуто завинаги.

Въобще не ме интересува психическата настройка на състезателите, които се кланят, гънат, лазят и подмазват на шеф Ангелов като руски мужици на собственика им помешчик. Искат да станат шеф готвачи в неговия ресторант и ако това излагане е единственият им път, да си го вървят! Не ме интересува и театралната игра на Ангелов, който унижава нещастниците, блъскайки по самочувствието и егото им. В пристъпите на ярост, повече или по-малко изиграна, той изхвърля огромни количества храна в коша за боклук или директно на пода. Преобръща тенджери и тигани, разплясква цедки и черпаци по стените и плотовете. Падат скариди, омари, миди, риби; телешки стекове и свински пържоли летят във въздуха и финишират в кофата за смет под гневните викове на шеф Ангелов.

И това се случва пред очите на стотици хиляди почти всяка делнична вечер между 21 и 22 часа, когато средният българин вечеря със семейството си. Какво толкова, ще каже някой. В оригиналния формат шеф Гордън Рамзи е още по-краен, направо нетърпимо арогантен. Само че едно е да се изхвърлят хранителни продукти в Щатите или в Англия и съвсем друго – в най-бедната страна на Европейския съюз с 2 милиона пенсионери, една четвърт от които живеят с пенсия от 200 лв. Другите, по-богатите, средната класа пенсионери, разполагат с цели 330 лв. месечно. Тези хора сядат вечер на масата с лютеница и кренвирш и пускат телевизора, защото той е единственото им развлечение. За последно на ресторант са ходили в „Кристал“ и са си поръчвали за десерт парфе.

Опазил ме Бог да прокламирам някаква сиромашка солидарност там, където зрелището се опира на конкуренция, индивидуализъм и бързина на робот. Ясно е, че това риалити трябва да е провокативно, екстравагантно, да изтръгва емоции от зрителите, да гъделичка и най-низките им страсти като част от правилата на играта. Но все си мисля, че малко повече мярка, обраност и съобразяване с дереджето на държавата, в която се излъчва, няма да навреди. Защото бедността е кофти тема за шоу. Когато се вихри този делириум, пред очите ми се натрапва фигурката на една старица, облегнала се на стената на къща по „Витошка“ – дребна, сгушена в голямата си черна забрадка, мълчаливо протегнала ръка с картонена паничка. Всеки ден е там. Дали два черпака от всекидневното разхищение на шеф Ангелов може да върнат малко ведрост в живота на тази обречена просякиня?

Няма кой да се застъпи за храната, която се похабява в сатанинското шоу. Ако ставаше дума да се защитят кучета, котки или правата на ЛГБТ, безброй организации щях да излязат на улицата. Продуцентите и телевизията можеше да помислят за организирането на социална кампания, която да съпътства шоуто. Има благотворителни организации, фондации, структури като Holiday Heroes, които работят за каузи в подкрепа на бедните и социално слабите. Изхвърлената храна, чийто грях е, че от шест пилешки бутчета едно е по-дребно от останалите, стекът е алангле вместо rare, а пастата е леко преварена, щеше да захрани цяла една кухня за бедни или дом за стари хора, очакващи подаръчната великденска надбавка на пенсията си от 40 лв. От това шоуто само щеше да спечели. Защото добрият вкус е важен не само в храненето, а в живота изобщо.

И защото никой не е по-голям от хляба, както гласи старата българска пословица.