Върховете на архитектурата през 2016-а

До края на 2020-а половината от 20-те най-високи сгради в света ще се намират в Китай, а тази цифра ще се увеличава успоредно с урбанизацията. До 2025-а китайското правителство си е поставило задачата настани 75% от населението в градове. Повечето хора ще живеят във високи бетонни блокове, разказва Би Би Си.

Роден в Чикаго преди около 125 години, небостъргачът е архитектурният символ на икономическата динамика и бързите социални промени. А също и на бизнес и политическите съперничества. Когато бъде завършена през тази година, стройната 555-метрова Световна кула Лоте в Сеул, проектирана от чикагското архитектурно бюро Kohn Pedersen Fox, ще бъде най-високата сграда на Корейския полуостров.

Южнокорейците сигурно ще се зарадват на това постижение, тъй като футуристичният 330-метров хотел „Рюгьон” в Пхенян, който се строи цели 29 години, но няма изгледи да бъде завършен скоро, ще остане на второ място.

555-метровата Световна кула Лоте в Сеул ще бъде най-високата сграда на Корейския полуостров.

Но тъй като Северът се съревновава с Юга от 70 години, може би скоро ще обяви планове за изграждане на още по-висока кула от сеулската. Независимо от художествената стойност на тези бетонни гиганти, архитектурната война е за предпочитане пред истинската.

Най-високата жилищна сграда в света – кулата Уърлд Уан на нюйоркското бюро Pei Cobb Freed & Partners – ще бъде завършена в Мумбай през 2016-а. Нейните 117 етажа, извисяващи се до 442 метра, предлагат апартаменти по дизайн на Джорджо Армани. За онези, които могат да си позволят да живеят или инвестират там, прословутите гета в огромния индийски град ще изглеждат по-далеч от всякога.

Любопитно е да виждаш как архитекти от Европа и САЩ проектират сензационно високи сгради в Индия, Близкия и Далечния Изток, докато инвеститори от същите тези региони наливат пари в изграждането на не по-малко впечатляващи небостъргачи в европейски и американски градове. Лондон – един мегаполис, лишен доскоро от високи модерни постройки – бързо се превръща в подобие на Сеул, Шанхай и Мумбай. Край Темза никнат една след друга високи жилищни кули, Ситито постепенно се превзема от небостъргачи, а в помпозните домове в предградията се нанасят млади предприемачи, забогатели от електронна търговия.

Нов христоматиен пример за това е Каналето – тузарска 97-метрова кула, в която вероятно ще бъде лондонският дом на Марк Зукърбърг, милиардерът от Фейсбук. Сградата, издигаща се над „Сити Роуд”, има заоблени алуминиево-стъклени форми, а покривът ѝ е покрит с растителност.

97-метровата жилищна сграда Каналето в Лондон нищо общо с пейзаж от картина на Каналето.

Дизайнът на Каналето е на амстердамското UNStudio, чиито архитекти са създали новаторския музей на „Мерцедес-Бенц” в Щутгарт, железопътната гара в Арнхем и Рафълс Сити – група високи сгради със смесено предназначение и други лъскави търговски комплекси в Ханджоу, град, който е неделима част от великия китайски скок към мета-капитализма и необузданото строителство на имоти. Каналето е първият проект на UNStudio в Лондон. Независимо от качествата им, благоустройства като това отдалечават Лондон все повече и повече от картините на Каналето.

На неспирния бум в строителството на небостъргачи съперничат – поне в западните градове – инвестициите в огромни музеи. Онези, които е най-вероятно ще харчат щедро за съвременно изкуство, са същите хора, които инвестират, като предприемачи или купувачи, в търговски и жилищни високи сгради и други скъпи градски имоти. Частни или публични, амбициозните арт инсталации изискват също толкова амбициозни изложбени пространства.

Лондонският „Тейт Модърн” от дълги години строи огромно разширение. По разписание то трябваше да бъде завършено през 2012-а, за да съвпадне с Олимпиадата. В крайна сметка тази гигантска структура от фасетиран бетон, проектирана от швейцарските архитекти Herzog & de Meuron, ще отвори врати през юни 2016-а.

„Тейт Модърн 2” наподобява месопотамски храм.

Облицовано с тухли и наподобяващо съвременна интерпретация на месопотамски храм, 11-етажното разширение със сигурност ще привлече още повече посетители в „Тейт Модърн” – повече от 5-те милиона през 2015 година.

През май 2016-а Музеят на модерното изкуство в Сан Франциско също открива огромно разширение. Проектирано е от Snøhetta (норвежкото студио, което стои зад харизматичната Опера в Осло (2008) и внушителната Bibliotheca Alexandrina (2002) в Александрия, Египет) то е притиснато между оригиналната сграда на архитекта Марио Бота, открита през 1995-а, и околните небостъргачи. Покрито с поразителни одежди от набразден сребрист полимер, разширението има абстрактна форма на облак и е вдъхновено, по думите на архитектите, от мъгливото време в града и впечатляващия морски пейзаж.

Новата сграда на Музея на модерното изкуство в Сан Франциско е натикана между старата и околните небостъргачи, а дизайнът ѝ е вдъхновен от мъгливото време в града и морските пейзажи.

Импозантен, щедър, качествено изработен и свързан със съществуващия музей чрез величествено стълбище, новият „партньор” на оригиналната постмодернистична сграда ще привлича публиката като магнит.

Освен многобройните високи до небесата постройки и амбициозни арт галерии, които ще разнообразят пейзажа на световните градове, 2016-а предлага и няколко скромни и прекрасно замислени проекта. Те са предназначени специално за онези хора, които вярват, че архитектурата и изкуството имат лечебни сили и не съществуват само за да пълнят страниците на Книгата с рекордите на Гинес.

В Даунинг колидж в Кеймбридж архитектите от Caruso St John привършват с превръщането на една Едуардова конюшня в картинна галерия. Тя е част от също толкова непретенциозно, но отлично обмислено ново студентско общежитие. По отношение на дизайн и амбиции галерията няма нищо общо с „Тейт Модърн 2”, но пък вероятно ще бъде много по-непринудено място за наслада от произведения на изкуството.

В Норвегия прочутият швейцарски архитект Петер Зумтор слага последните щрихи на музей на местната минна индустрия за добив на цинк в клисурата Алманаювет край Сауда. Приемайки формата на четири прости, но изящно проектирани крайпътни заслони от дърво и цинк, това ще бъде един от най-красивите и скромни музеи, които ще бъдат открити през 2016-а. Тук най-важни са ландшафтът и обстановката – духът на мястото.

Един от четирите заслона от цинк и дърво, които съставят Музея на минната индустрия край норвежкия град Сауда.

Тези скромни и уместно проектирани сгради са в противовес на устремените нагоре световни градове. Но и двата подхода създават и използват архитектура и култура по най-добрия начин. Всички онези високи, амбициозни и могъщи нови сгради, които ще бъдат открити през 2016-а, са едновременно с това и очарователни – нещо изключително рядко срещано.