Велислава Кръстева напуска Народния театър

Уважаеми колеги журналисти,

Този текст е адресиран към всички вас, които всеки ден търсите новина, която да бъде само ваша, които имате източници, създавали сте своя професионализъм и контакти с години, правите разлика между журналистика и пиар, отстоявате достойнството и репутaциятa си като журналисти… и като цяло имате самочувствието, че работите по световните журналистически стандарти. Всички знаете колко трудно е да намерите и потвърдите такава новина. Знам какво е да ви присвоят такава новина, защото вие го правите всеки ден с мен и колегите от „Площад Славейков“.

От самото начало на конфликта между Александър Морфов и Велислава Кръстева вие намирате новините не от Народния театър, а от „Площад Славейков“. Още от снимката с надрасканата врата. От публикуването му, този кадър мигновено се появи навсякъде, въпреки че бе брандиран с логото на „Площад Славейков“. Само две медии я поискаха официално от нас – „Свободна Европа“ и Би Ти Ви. Но се оказа, че само снимката е чужда според тях и вас, текстът, написан от мен, се оказа общ, на всички медии – дори на тези, които имат претенции, че създават авторско съдържание и смятат, че се борят срещу копи-пейст практиката в българските медии.

Всичко, което Александър Морфов заяви публично по този случай, бе изпратено до „Площад Славейков“, и по-точно лично до мен. Не го е пуснал във Фейсбук, не е публична информация. Но минути по-късно се появи къде ли не – в Би Ти Ви например, където поканиха Галин Стоев да коментира случая, публикуваха цитат от последно публикуваните „обяснения“, и тъй като стилистично бях редактирала една дума (останалото е автентичният текст на Морфов), разбрах, че използват публикувания от мен текст, а не такъв, който режисьорът евентуално им е пратил. Но отново не се позоваха на източника. В „Денят с Георги Любенов“ бе поканена за коментар на случая журналистка, дълги години писала в „Площад Славейков“, която цитира „изказвания в разни интервюта“ на Велислава Кръстева, като използва цитат от интервю ѝ в „Площад Славейков“. Моят труд не бе уважен дори от колежката, писала за „Площад Славейков“.

Този конфликт може би нямаше никога да излезе наяве, ако не бях решила, че тази снимка трябва да бъде публикувана – щеше да си остане „вътрешна работа“, както ми каза директорът на театъра Васил Василев преди да напиша първия текст. Но прецених, че тази история е симптоматична за цялата ни култура – символ на битките не само зад кулисите на най-елитния ни театър, а и на невъзможността да намерим разрешение на борбите в парламента, на върха в държавата.

В течение на тази история пролича и основният проблем в българските медии, който – видимо – скоро няма да бъде решен. Всичко, което пишем, се присвоява масово, дори от най-големите медии, без да се иска разрешение. Досущ като анонимните сайтове с адрес пощенскa кутия, базиранa в чужбина. Пускам търсене онлайн, и заради особеното сливане на думи в „обясненията“ излизат всички медии, присвоили съдържание от „Площад Славейков“. Дори на неочаквано място – „Дневник“, целия текст. Независимо че публикацията е със забрана за копиране и в дъното на нашия сайт са посочени възможностите за заимстване и позоваване. Иначе да споменавам ли примерно „На кафе“… там коментаторите редовно, всеки ден използват новини от „Площад Славейков“ – не само като текст, а и визуално, без нашето име и лого. Впрочем използват и снимките на ЕПА, за които ние дължим такса всеки месец, а Нова ги използва безплатно.

Както виждате, културата е последна грижа не само на държавата, а и в българските медии.

Затова е хубаво да сте малко по-смирени в своя журналистически супремасизъм. Претенциите, че работите по световни стандарти, че спазвате Етичния кодекс, се спукаха – и то не само с този случай. А и с редица наши теми, които през годините сте присвоявали от нас…

Радвам се, че стигнахте до финала на този текст, за да ви кажа и за заглавието. Не, няма такава новина. Просто реших да ви привлека вниманието, а всички вие чакате „Площад Славейков“ да я съобщи.