Защо французите намразиха „Наполеон“ на Ридли Скот

Новият филм на Ридли Скот „Наполеон“ предизвика полемики още преди да излезе на екран, а след премиерата му те станаха още по-ожесточени. Би Би Си в обширен материал разказва какво провокира недоволството на критиците и защо французите възненавидяха екранната версия на своя император.

Най-сериозни са възраженията срещу историческите неточности, както и фактът, че в едно от интервютата си Ридли Скот сравнява Наполеон с Александър Македонски, Сталин и Хитлер.

БУРНИ ДЕБАТИ СЛЕД ТВЪРДЕНИЕТО НА РИДЛИ СКОТ, ЧЕ НАПОЛЕОН Е КАТО ХИТЛЕР И СТАЛИН

В очите на много французи англичанинът Ридли Скот е виновен не толкова за това как е изобразил френския император на екран, колкото за това, че изобщо се е осмелил да създаде филм за националния им герой.

Като нагледен пример могат да бъдат дадени две публикации – в английската и френската версия на американското мъжко списание „GQ“.

„Истинската история на Наполеон – пише Джек Кинг, автор на английската статия – е само епическа канава, върху която може да се изтъче най-впечатляващият фойерверк, който сте наблюдавали някога. На първо място този филм ни дава възможност да видим много големи, зрелищни сражения. Не става дума за това, че филмът съзнателно отхвърля историческата реалност, а за това, че ни се предлага развлекателно зрелище от висш порядък, а не прашасала биография.“

„Самият Скот не разбира истински Наполеон – задочно му възразява авторът на френската статия Адам Санчес. – Той е твърде зает да следи хронологията на събитията. Ридли Скот вече обеща, че скоро ще бъде достъпна пълната версия, която е с времетраене повече от 4 часа и половина. Със сигурност може да се каже, че и тя няма да успее да запълни дупките в този проект, който – макар да изглежда като кинематографично събитие – е само пореден епизод в бавното загниване на творческата кариера на създателя на „Блейд Рънър.“

Санчес не спира с убийствената критика. Той упреква Скот и в това, че френските войници при обсадата на Тулон през 1793 г. крещят „Vive La France!“ с американски акцент, както и за това, че режисьорът „е стигнал дотам, че е принудил Тахар Рахим (френско-алжирският актьор, който играе Пол де Барас) да говори на езика на Шекспир“.

Френският историк Патрис Ганифи, автор на монументалния исторически труд „Бонапарт“, също осъди „англоговорящия император“ и неговата „твърде вездесъща съпруга Жозефина“. В интервю за списание „Льо Поан“, Ганифи казва, че филмът е „много антифренско и твърде пробританско пренаписване на историята“.

„Доказателство, че филмът е заснет от англичанин, е фактът, че най-успешните епизоди в него са битката при Ватерло и отмъщението на Уелингтън“, посочва Ганифи.

Етиен Сорен във „Фигаро“ заявява, че този филм е „просто мрачна и имперска мелодрама“, като добавя, че Скот явно не се е осмелил да нарече творението си „Наполеон и Жозефина“, а е трябвало, защото целият сюжет е построен върху сложните им отношения, които тук-там се прекъсват от батални сцени.

Ридли Скот реагира на критиките.

„Французите дори себе си не харесват. Вече показах този филм в Париж (световната премиера бе във френската столица на 14 ноември) и там всички бяха във възторг“, казва режисьорът в интервю за Би Би Си.

Филмът се вписва в един стар спор – дали режисьорите и сценаристите на исторически филми трябва да се придържат към историческата истина. В този спор има две абсолютно противоположни тези. Едната е, че повечето зрители получават знания не от исторически трудове, а от филми, затова те трябва да се пазят от лъжлива информация. Другата твърди, че масата хора не са глупави и разбират кога сценаристът и режисьорът излизат извън правдата в името на художествения ефект.

Самият Ридли Скот коментира темата в интервю за британския вестник „Сънди Таймс“, като казва, че притеснените от историческите неточности във филма му „могат да се захванат с нещо полезно“.

„Когато историците ми възразяват, аз ги питам: вие били ли сте там? Не сте? Замълчете тогава!“

Но в крайна сметка не само френските, но и английските специалисти с огромно удоволствие изброяват историческите грешки във филма. Например – Наполеон не е присъствал на екзекуцията на Мария Антоанета, а тя не се е качила на ешафода с развети коси, защото всички осъдени на смърт са били с късо отрязана коса. И още: Наполеон не е заповядвал на войниците си да стрелят по египетските пирамиди, а Сфинксът е загубил чертите на лицето си дълго преди ХІХ век. Важно е да се отбележи, че списъкът на загиналите в наполеоновите войни, включен на финала на филма, е доста преувеличен.

Ключов момент от сюжета също е компромис с истината. Наполеон и Уелингтън не са се срещали в Плимут на борда на британския кораб „Белерофон“, който откарва сваления император към мястото на последното му изгнание на остров Света Елена. Двамата пълководци никога не са се срещали лично и само веднъж са се сражавали един срещу друг – при битката при Ватерло. При това Уелингтън изключително уважавал Наполеон, като казал, че „на бойното поле самият той струва колкото 40 хиляди души“.

Андрю Робъртс, известен английски историк, автор на книга за взаимоотношенията между двамата военни лидери, отбелязва, че макар именно английският херцог да го спасява от смъртно наказание след Ватерло, Наполеон никога не му е бил благодарен и дори оставя в завещанието си пари за човека, който се е опитал да убие Уелингтън.

В интервю за „Таймс“ Андрю Робъртс казва, че повече от всичко във филма го е възмутило не толкова това, че Ридли Скот се е поддал на стереотипи, колкото фактът, че режисьорът и сценаристът напълно са пренебрегнали несъмнените заслуги на императора, който изцяло е преобразил френското общество. От филма не става ясно защо французите и до днес обичат Наполеон.

Робъртс изброява, че благодарение на родения в Корсика император е имало реорганизация на френските закони, финансови реформи, овладяване на хаоса след революцията, съглашение с католическата църква, която става подчинена на държавата, крупни инфраструктурни проекти, нова образователна система и създаване на френска национална банка.

„Императорът е сведен до образа на мъж, който мята храна по жена си, прави секс с нея под масата пред слугите и практически никога не сваля шапката си, когато е в стаята“, добавя Робъртс.

Всъщност е трудно да се каже дали Ридли Скот наистина смята Наполеон за чудовище или просто прави рейтинг на филма, като съзнателно провокира гнева на част от публиката и възхищението на другата. В интервю за „Емпайър“ режисьорът заявява:

„Сравнявам Наполеон с Александър Велики, Адолф Хитлер, Сталин… Вижте, той наистина е обвит в гадости“, казва Скот за националния герой на французите.

Би Би Си коментира детайлите в историческите сходства между известните „владетели на света“. Александър Велики, казват специалистите, никога не е подлагал нито един народ на геноцид. Посмъртната репутация на Наполеон пък била сериозно разрушена, когато на 23 юни 1940 г. Хитлер влиза в завладения Париж и дълго стои пред червения саркофаг на Наполеон. След посещението на фюрера, в общественото съзнание се появява още един стереотип, който обединява съдбите на френския император от ХІХ век и германския диктатор от ХХ век. И двамата се раждат не в границите на държавите, които управляват, и двамата се опитват да завладеят цяла Европа, двамата претърпяват поражение край Москва, и двамата искат, но не успяват да завземат Британските острови. И двамата са разгромени от обединени армии.

Но със същия успех Наполеон може да бъде сравнен и с Уинстън Чърчил, казват от Би Би Си. И двамата започват кариерата си в армията, и двамата имат впечатляващи успехи в началото на политическия и военния си път. И двамата започват сериозна политическа кариера много млади. Приликите спират по-късно, защото завръщането на Наполеон на историческата сцена е неуспешно, докато Чърчил се връща в политиката и става още по-велик лидер на Британия отпреди.

Сравнението между Наполеон и Хитлер не се харесва на повечето историци и от двете страни на Ламанша. Научният директор на фонда на Наполеон Пиер Бранда казва в интервю за „Телеграф“, че като изобразява Наполеон кървав диктатор, Скот изцяло игнорира значителните му заслуги.

Тиери Ленц, изпълнителният директор на Фонда на Наполеон, казва, че „Наполеон не е унищожавал нито Франция, нито в Европа, а впоследствие наследството му е прославено и прието дори в страните, които са били негови противници“.

Чарлз Асдейл, почетен професор по история от Университета в Ливърпул, автор на няколко книги за Наполеон, гледа на френския император от друга позиция.

„Този човек е бил движен от лични амбиции и е бил напълно безпощаден. Имал е много недостатъци, бил е отвратителна личност, но все пак не е имал расова идеология, каквато заляга в основата на нацизма. Да бъде сравнен с Хитлер и Сталин е историческа глупост“, казва той пред Би Би Си.

Самият Хоакин Финикс, изпълняващ ролята на Наполеон, казва пред списание „Емпайър“:

„Ако искате наистина да разберете Наполеон, трябва сами да се захванете да го проучите. Този филм е историята, каквато я вижда Ридли Скот. Дяволски сложна история. А ние се стремяхме да предадем чувствата на този човек“.

ДВА ЧАСА И ПОЛОВИНА С „НАПОЛЕОН“ НА РИДЛИ СКОТ НЕ СТИГАТ