Bookshop March 2017 2

Да се сгрее на хорското обожание (видео)

След труден старт, Фил Колинс запали „Ройъл Албърт хол“ с велики песни и освежаваща прямота за ефектите от стареенето

Трогателно и вълнуващо е да видиш как Фил Колинс изобщо не се страхува да ни покаже последиците от възрастта си. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 890 пъти E-mail

Докато тече първият лондонски концерт на Фил Колинс за последните 13 години, е трудно да не сравняваш мъжа, когото гледаш сега, с образа му на големия екран от миналото. Колинс излиза бавно на сцената с бастун, прекарва цялото шоу седнал на кожен въртящ се стол с малка масичка до него – като софт-рок версия на Дейв Алън* – и откриващите му думи са: „Това е последният път, в който ме виждате да танцувам тази вечер. Краката ми са прецакани и ми правиха операция на гърба“. А мъжът от екрана танцува, усмихва се, прави чупки и стойки. Сякаш умишлено ни припомня за процеса на стареене.

Колинс ни казва също и че, да, смятал е да не се занимава повече с тези неща, но „ми липсвахте“. И май няма причина да не вземем думите му за чиста монета. Той не изпитва финансова нужда да го прави; изглежда, че просто му се иска да се сгрее в хорското обожание отново. Започва мрачно – изпълнението на „Аgainst All Odds (Take a Look at Me Now)“ е завладяващо, въпреки че му е трудно с високите тонове. Следват Another Day in Paradise и One More Night. Неочаквано трогателно и вълнуващо е да видиш как този човек изобщо не се страхува да ни покаже последиците от възрастта си. Няма никаква суета. Фактът се подчертава и от барабаниста, който е 16-годишният му син Никълъс – сега той прави нещата, които баща му вече не може.
Целият сет, две половини, разделени с антракт, не минава и без пълнеж.

Без значение колко красиви са светлинните ефекти, „Separate Lives“ никога няма да звучи като нещо друго, освен отегчителна балада, подходяща за заведение, например винен бар със спортно облечени клиенти. И като че ли няма голяма опасност някоя млада хип-хоп звезда да даде нов контекст на песента и да я направи популярна сред хипстърите.

С напредването на втората част обаче, гласът на Колинс набира скорост и серия от велики парчета изпълват „Ройъл Албърт хол“ с вълнение.

„In the Air Tonight“ си остава един от най-странните големи хитове от ера, в която странните големи хитове не бяха необичайни – и е изпълнена превъзходно. „You Can’t Hurry Love“ пък е може би един от по-безсмислените кавъри**, записвани някога, но е свидетелство за дълбоката, искрена любов на Колинс към класическия соул и ритъм енд блуса (преди да излезе на сцената, по уредбата върви селекция от любимите му шейсетарски парчета). А и е с песен, която е толкова хубава, че е трудно да сгрешиш – и Колинс не бърка. Може би най-добро е изпълението на „Dance Into the Light“, засенчено от други, по-големи хитове, но звучащо все така свежо и стимулиращо, неопетнено от прекалената известност.

Концертът завършва със „Sussudio“, впечатляваща музикална постройка, в която диско-духовата секция откарва песента някъде между Принс и „Earth, Wind and Fire“ – място, което едно момче от Чизик сякаш няма право да обитава. Това ни напомня, че да си едновременно пеещият барабанист в прогресив-рок банда и върховният попмайстор на цяло поколение е един доста забележителен подвиг.

Два биса – единият е кавър на Вера Лин – и тези два часа и половина изтекоха. Колинс може би просто е искал да почувства любовта, но удоволствието беше взаимно.

Любителско видео от концерта на Фил Колинс в „Ройъл Албърт хол“:

Вижте още: ФИЛ КОЛИНС СЕ ЗАВРЪЩА – „ВСЕ ОЩЕ ЖИВ“


Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Фил Колинс – вижте го сега“.

* Дейв Алън – ирландски комик (1936 – 2005), освен с монолозите си, станал легендарен и с това, че винаги седи на стол по време на шоуто си.

** Оригиналната песен е на „The Supremes“ от 1966-а, с класическото „Мотаун“ звучене. Фил Колинс записва кавър през 1982-а.

ДС