Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Как „Моника” стана „Моя страна, моя България”

Днес се навършват 80 години от рождението на певеца Емил Димитров

Емил Димитров създава „Моя страна, моя България“ във Франция през 1970 г. за раждането на сина си Емил Димитров-младши. - Как „Моника” стана „Моя страна, моя България”

Емил Димитров създава „Моя страна, моя България“ във Франция през 1970 г. за раждането на сина си Емил Димитров-младши.

Преди 80 години в артистичното семейство на факира Мити и мадам Сиси се ражда дете, на което е съдено да стане една от най-големите звезди на България – Емил Димитров. В репертоара си през дългия си творчески живот той има над 400 песни, 280 от които са авторски. Една от тях е смятана за неофициалния химн на България – „Моя страна, моя България”. Съдбата на тази песен е показателна за това как творчеството у нас винаги е било подчинявано на идеологеми и предразсъдъци.

„Моя страна“ се ражда за една нощ през 1970 г. във Франция. Поводът е появата на сина на певеца – Емил Димитров-младши. Развълнуван, певецът пише композицията си по текст на Васил Андреев със заглавие „Песен за моята страна”. Ключът е в припева, в който звучат трогателните думи:

„Там под родното небе, чака моето дете да се върна“.

Френски текстописец я адаптира за местния пазар и така се ражда френскоезичната, първа версия на песента – „Моника”. Под това име тя влиза в първия френски сингъл на певеца „L’amour c’est toi“, записан в лейбъла „Pathé-Marconi“, от който са продадени 500 хиляди копия в Германия и над 100 хиляди в Белгия. Заради нея Емил Димитров получава наградата „Композитор на годината“ от Съюза на западногерманските композитори. Това е и българската песен, изпълнена на най-много езици. Твърди се, че е интерпретирана поне на 36 световни езика в различни кавърверсии. Съществува дори и американски вариант, в който се пее „Аз искам да се върна в Калифорния“.

Година след създаването ѝ – през 1971 г. – песента излиза и на български със заглавие „Песен за моята страна”. Текстът ѝ предизвиква недоволството на властите. Те съзират асоциации с така наречените „невъзвращенци” – хора, избягали от социалистическия терор на Запад. Затова забраняват парчето. Павел Матев предлага на Емил Димитров да редактира текста, за да стане по-приемлив за цензурата. Така се появява версията „Моя страна, моя България”. С нея няколко месеца по-късно Емил Димитров е предложен за Димитровска награда.

И до днес „Моя страна…“ се възприема като израз на непреодолимия копнеж по родината и затова е обичана от милиони българи у нас и в чужбина. Въпреки всички опити да бъде превърната в политически символ, в патриотарско знаме, никой не може да окове в идеологеми любовта и родолюбието, вложени от Емил Димитров в една от неговите най-емоционалните и лични композиции.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах