Как „Моника” стана „Моя страна, моя България”

Преди 80 години в артистичното семейство на факира Мити и мадам Сиси се ражда дете, на което е съдено да стане една от най-големите звезди на България – Емил Димитров. В репертоара си през дългия си творчески живот той има над 400 песни, 280 от които са авторски. Една от тях е смятана за неофициалния химн на България – „Моя страна, моя България”. Съдбата на тази песен е показателна за това как творчеството у нас винаги е било подчинявано на идеологеми и предразсъдъци.

„Моя страна“ се ражда за една нощ през 1970 г. във Франция. Поводът е появата на сина на певеца – Емил Димитров-младши. Развълнуван, певецът пише композицията си по текст на Васил Андреев със заглавие „Песен за моята страна”. Ключът е в припева, в който звучат трогателните думи:

„Там под родното небе, чака моето дете да се върна“.

Френски текстописец я адаптира за местния пазар и така се ражда френскоезичната, първа версия на песента – „Моника”. Под това име тя влиза в първия френски сингъл на певеца „L’amour c’est toi“, записан в лейбъла „Pathé-Marconi“, от който са продадени 500 хиляди копия в Германия и над 100 хиляди в Белгия. Заради нея Емил Димитров получава наградата „Композитор на годината“ от Съюза на западногерманските композитори. Това е и българската песен, изпълнена на най-много езици. Твърди се, че е интерпретирана поне на 36 световни езика в различни кавърверсии. Съществува дори и американски вариант, в който се пее „Аз искам да се върна в Калифорния“.

Година след създаването ѝ – през 1971 г. – песента излиза и на български със заглавие „Песен за моята страна”. Текстът ѝ предизвиква недоволството на властите. Те съзират асоциации с така наречените „невъзвращенци” – хора, избягали от социалистическия терор на Запад. Затова забраняват парчето. Павел Матев предлага на Емил Димитров да редактира текста, за да стане по-приемлив за цензурата. Така се появява версията „Моя страна, моя България”. С нея няколко месеца по-късно Емил Димитров е предложен за Димитровска награда.

И до днес „Моя страна…“ се възприема като израз на непреодолимия копнеж по родината и затова е обичана от милиони българи у нас и в чужбина. Въпреки всички опити да бъде превърната в политически символ, в патриотарско знаме, никой не може да окове в идеологеми любовта и родолюбието, вложени от Емил Димитров в една от неговите най-емоционалните и лични композиции.