Владимир Пенев: Моят Бог е човек

Ние, българите, сме лишени от памет. Не само забравяме, ние не искаме да помним, не се учим от грешките си, не се предпазваме от нови

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Владимир Пенев: Моят Бог е човек

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Владо Пенев ще ни весели от ефира на две национални телевизии в Новогодишната нощ. По БНТ ще го видим в шоуто „55 новогодишни мига от нашия живот”, а по Би Ти Ви ще бъде дядо Коледа около 21 ч.

Пенев е един от най-жизнерадостните образи в театъра, но около празниците в края на тази година той като че ли не е тъй закачлив и дяволит, както обикновено. Дори Коледата за него не е била специална вечер заради маратона между сцени, камери, шоупрограми. Може би Нова година ще бъде за него онова тайнство, което ще му донесе онзи покой. А той при него е като затишие пред буря, ураган от смях и безгрижие.

В последните часове на 2014 г. поканихме леко тъжния Владо Пенев да разкаже за своята 2015-а. Преди да прочетете интервюто, ще ви кажем онова, което актьорът ни разкри извън него – подготвя се да осъществи една стара своя мечта – да покори Мачу Пикчу, изгубеният град на инките в Перу.

– Какво си пожелахте в края на 2014 г., г-н Пенев?

Америка за България

– Винаги си пожелавам едно и също – да съм здрав. За съжаление, около Коледа работата беше повече от почивката. На 24 декември бях при майка ми. Аз трябваше да приготвя трапезата, нямаше кой друг, някои ястия не ми станаха толкова добре. А за Коледа не приготвих нищо, не отидох и на никакво събиране.

– По Коледа ни завзема най-вече духът на угощението, а не духовното, защо?

– Угощенията и пировете по време на чума у нас не са само по празници, а целогодишно. Изглежда така сме устроени, орисани сме да преяждаме с материалната храна и да се лишаваме все повече от духовната.Това е проблем, с който всеки сам трябва да се справи. Едни го правят чрез изолация, консервация, чрез лична хигиена да поддържат духа си, други не успяват поради същността на човека като социално животно, тълпата ги увлича.

– Успешна ли беше вашата 2014-а?

Островът на съкровищата – премиера

–  Като ангажименти, като работа, като награди, като реализация на това, което съм и мога – да, 2014-а беше успешна за мен.

– Успехът ви застигна в по-зрелите години на вашата кариера, размишлявал ли сте защо?

– Актьорът много трудно може да управлява собствената си кариера. Ние винаги сме функция на някакви режисьорски виждания, на програми, които в момента са актуални. И ако ти като личност имаш място там, ако имаш късмет, ако си достатъчно добре обслужващ конкретната ситуация, ставаш част от това. Няма как актьорът сам да подреди приоритетите си във времето и да ги следва. Ето, аз не съм изиграл Хамлет, основополагаща роля за един добър актьор. Не ми се е случило, по мое време не е бил поставян „Хамлет“. Не съжалявам за това, просто давам пример. Заснех първия си филм, когато завърших ВИТИЗ през 1982 г. Това беше мащабна продукция за Христо Смирненски, с голям бюджет. Аз бях Христо Смирненски. Но филмът се оказа неуспешен и след това в продължение на 20 години не снимах в киното заради инерцията, че съм участвал в един провал. За сметка на това, през тези 20 години съм участвал в много театрални проекти и съм бил добре развиващ се театрален актьор. И през цялото време не съм загубвал моженето си за кино. А киното и телевизията са мястото, което те прави популярен. Цял списък мога да изредя със страхотни театрални актьори, за чието съществуване широката публика не подозира.

– Така е, днес големите роли се правят в телевизионните сериали – Кевин Спейси в „Къща от карти“, Брайън Кранстън в „В обувките на Сатаната“, Медс Микелсън в „Ханибал“… Вие също станахте широко известен и обичан от зрителите с „Под прикритие“.

– Аз не гледам много сериали, нито телевизия, не ходя и на кино. Чувам, че български артисти участват в големи телевизионни проекти по света, което е много хубаво. Това е модерният начин да заявиш себе си пред публиката. За съжаление, това пак е свързано с късмета, не винаги най-добрите успяват, а и надарените често нямат характер да понесат собствения си талант. По-скоро правилото е обратното – талантливите хора са с нестабилен характер, понякога дори ужасен.

Никак не ми е било весело, но се опитвам да изглеждам щастлив

– Отстрани вие изглеждате актьор с прекрасен характер, около който винаги е весело и забавно. Късметлия ли сте на сцената?

– Ако погледна назад към нещата, с които в житейски план съм се справял, никак не ми е било весело. Но това е личният ми живот, той няма нищо общо с публичните ми изяви. В работата си се опитвам да бъда усмихнат, мъча се да не пренасям проблемите си, които нито обществото, нито професията ми може да реши, сам трябва да се справям с тях.

– Казвате „мъча се“, за добър актьор като вас може би не е толкова трудно да прикрие емоциите си?

– Мъча се, разбира се, защото се опитвам да се изграждам, да се развивам, да се уча, да не стоя на едно място, да следвам собствената си ценностна система, да бъда морален, честен, което е усилие.

1 2 3 4Следваща страница

Bookshop 728×90