Владимир Пенев: Моят Бог е човек

Ние, българите, сме лишени от памет. Не само забравяме, ние не искаме да помним, не се учим от грешките си, не се предпазваме от нови

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Владимир Пенев: Моят Бог е човек

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

– Дори на тази възраст продължавате да искате да се развивате! Мнозина след като навършат 50 се пречупват, отказват се от вярата, че ще им се случи нещо по-добро.

– О, да, непрекъснато се развивам. Мисля, че генералният проблем на нашето общество е липсата на ценностна система. Ние не спазваме и най-елементарните правила, не вярваме на нищо, дори на себе си. Лишени сме от всякаква памет. Не само забравяме, ние не искаме да помним, не се учим от грешките си, не се предпазваме от нови. Хвалим се, че сме единствената държава в Европа, създадена като България, която до ден-днешен се казва така, няма друга. От 9 век сме християни и не знаем, при това не само нашето поколение, гробовете на царете си. Не Турското робство ни е виновно, нито комунизмът. Това е ген, липса на хромозома. Паметта, почитта, уважението отсъстват у нас. А това е основополагащо.

"Угощенията и пировете по време на чума у нас не са само по празници, а целогодишно. Изглежда така сме устроени, орисани сме да преяждаме с материалната храна и да се лишаваме все повече от духовната", казва актьорът.

„Угощенията и пировете по време на чума у нас не са само по празници, а целогодишно. Изглежда така сме устроени, орисани сме да преяждаме с материалната храна и да се лишаваме все повече от духовната.“ Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Погледнете как в Уестминстърското абатство са наредени един до друг всичките крале на Великобритания, независимо от това какво някой мисли за тях или какво историята е отсъдила за царуването им. Те са просто владетели и ние трябва да ги уважаваме и да се поучим дори от лошото управление на някои. В цяла Германия стоят концентрационните лагери, където водят ученици, за да разберат какво никога не трябва да правят. А тук рушим паметниците си и нямаме памет, никаква, за нищо.

Ние дори родова памет нямаме, не знаем родовото си дърво, корените си, какви са били предците ни. Това е някакъв генетичен дефект у нас, българите. Обожавам да пътувам, да обикалям света, но с такова нещо не съм се срещал. Българинът е уникален в това отношение, в самоувереността си, в детинското си усещане, че животът започва от него и завършва с него. Въпреки че полага грижи за децата си, някак си той вярва, че светът съществува само докато съществува той – нито преди, нито след това за него има някакво значение. Стремежът е светът, който съществува заради мен, да го направя такъв, какъвто аз го разбирам. И понеже голяма част от хората го разбират твърде елементарно, цялото ни обществено живеене става елементарно.

Вярвам в чудесата, но те стават по изключение

– Какво ви кара да се усмихвате, г-н Пенев, например днес, тази сутрин?

– О, много неща. Дъщеря ми ме кара да се усмихвам, често е толкова мила и толкова лоша понякога. Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща – не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът. Чудеса рядко стават, макар че аз вярвам в тях, но те са по-скоро изключение.

През 1997 г. отидох в Канада за един месец. За първи път бях отвъд океана, в един друг, различен свят, докъдето се пътува дълго. Всичко беше ново, неочаквано. И докато стоях на един хълм в Монреал, от който се откриваше прекрасна гледка в далечината – там валеше дъжд, а при мене беше слънчево – от тази смесица се беше образувала огромна, ярка, дебела дъга, страшно красива. И там аз изведнъж осъзнах колко е хубаво да бъде човек свободен, че за свободата човек трябва да се бори, да я отстоява и пази. Свободата не се получава даром. Не може да я вземеш и понесеш гордо през живота. Тя е нещо, за което трябва да се грижиш.

Предишна страница 1 2 3 4Следваща страница

ДС