Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Владимир Пенев: Моят Бог е човек

Ние, българите, сме лишени от памет. Не само забравяме, ние не искаме да помним, не се учим от грешките си, не се предпазваме от нови

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Владимир Пенев: Моят Бог е човек

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

– Като представител на интелектуалците, вие намирате ли вина у себе си по отношение на хората в България, че не ги водите, не им показвате пътя по време на прехода, не им давате примера, който ще ги просветли?

– Да, със сигурност имаме вина. Лошото е, че аз не виждам какво точно не сме направили. От моя гледна точка всичко, което трябваше да се стори, като че ли е сторено. И в същото време резултатът не е добър. Не съм толкова прозорлив, не съм толкова разсъдлив, за да мога да се обърна назад и да кажа – ето, това не направихме. Но съм сигурен, че ние не го направихме, ние, интелектуалците. Не са виновни хората, че са в това положение, няма как да са те.

Не съм толкова прозорлив, не съм толкова разсъдлив, за да мога да се обърна назад и да кажа - ето, това не направихме. Но съм сигурен, че ние не го направихме, ние, интелектуалците. Не са виновни хората, че са в това положение, няма как да са те.

„Не съм толкова прозорлив, не съм толкова разсъдлив, за да мога да се обърна назад и да кажа – ето, това не направихме. Но съм сигурен, че ние не го направихме, ние, интелектуалците. Не са виновни хората, че са в това положение, няма как да са те.“ Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Като погледнем Комисията по култура в Народното събрание, нямаме нито един представител, ако не броим Стефан Данаилов. И не само в тази комисия, културата въобще не е представена в парламента. В същото време, особено нас, артистите, много широко ни използват за пропаганда в предизборните кампании, ставаме лица на партии, на движения…

– Може би преди да се заемете с агитация трябва да изисквате конкретни неща, за които да се бори партията, на която помагате?

– Това е част от нашата вина, инертни сме, самите ние си слагаме граница и казваме: „Бяхме дотук“. Аз също съм участвал в подобни кампании.

– А удовлетворяват ли ви грижите, които държавата полага за вас като актьор? И искате ли въобще тя да се грижи за вас, някои ваши колеги смятат, че трябва да съществувате изцяло на пазарен принцип?

–  Преди да стана министър мислех, че зад творческия процес съществуват едни много прости административни финансови операции. Но когато влязох в администрацията, прозрях, че всъщност там стои една огромна машина със съвършено различна гледна точка към крайния продукт, който творецът произвежда. И основанията на администрацията са също толкова важни и истинни, колкото и тези на артистите. Въпросът е как да ги срещнем, защото те в момента вървят малко паралелно.

Доза Щастие

Предишна страница 1 2 3 4Следваща страница

Bookshop 728×90