Владимир Пенев: Моят Бог е човек

Ние, българите, сме лишени от памет. Не само забравяме, ние не искаме да помним, не се учим от грешките си, не се предпазваме от нови

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Владимир Пенев: Моят Бог е човек

„Много се радвам, когато около мен се случват хубави неща - не толкова тези, които аз съм предизвикал, а това, че въобще се случват хубави неща. Дали е чудо? Не, просто това е животът“, казва Владимир Пенев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Мисля, че културата като цяло има един основен проблем – не само това, че има малко пари, а че финансовите институции не си дават сметка колко важна е тя за тях, за да започнат да я администрират и подкрепят по съвършено друг начин. Властта не си дава сметка и не иска да си даде сметка колко важна за обществото е културата.

Ние, артистите, сме инертни в отношенията си с политиците, самите ние си слагаме граница и казваме: "Ние сме дотук".

„Ние, артистите, сме инертни в отношенията си с политиците, самите ние си слагаме граница и казваме: „Бяхме дотук“.“ Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

– Вие, докато бяхте във властта, не се ли опитахте да промените това разминаване?

– Опитвал съм се, но нещото, което може да направи един служебен министър, е минимално. Никакви инициативи не можеш да предприемеш поради липсата на Народно събрание. Ние сме парламентарна република, всяко действие се одобрява от парламента.

В България културата не може да съществува на пазарен принцип, защото сме малка държава и езикът ни е регионален. Колкото и да са големи някои европейски страни, те нямат възможност да излязат на пазара, какво остава за малка България! А как, освен през културата, можем да запазим идентичността си? Затова властта не просто трябва да подхвърля някакви средства на културата, това е отговорност на държавата, за да съществува. Това е нейна отговорност, каквито са здравеопазването, образованието, сигурността… Социалните ангажименти на държавата включват и културата. Това не е глезотия, не е нещо там някакви си хорица тръгнали да ми викат и крякат и дай малко да им запушим устата с някакви парици. Въпреки че не е печеливша, културата има индустрии, които донасят печалба – културният туризъм, музеите, паметниците на културата… Колкото и да са неразвити, от културата в брутния вътрешен продукт на държавата влизат 4%. А държавата харчи за нас 0,6%. Това не е просто несправедливо, а е крещящо несправедливо.

Във фантазията си пътувам навсякъде,
не само по света, а и в космоса, ходя къде ли не

– Налага се непрекъснато да се обяснява защо българинът трябва да е образован и цивилизован, защо?

– Ние сами сме се докарали дотам – поради липсата на памет, на отговорност, поради големия ни мързел. Тънем в тиня и застой, душите ни са станали затлачени и мръсни…

– Казвате това, а отстрани изглеждате като човек, който върви с лекота и през живота, и през изкуството!

– Предпочитам да изглеждам така. И ако може това да е заразно, да го прехвърлям на хората! Колкото и инфантилно и патетично да звучи – добротата ще спаси света. И любовта.

– Мнозинството българи са ваши антиподи. Как биха могли да се почувстват за миг като Владо Пенев?

– При всички случаи ще им е трудно. Но бих им казал: „Заслужава си, опитайте!“ Нека спрем да завиждаме, да се вълнуваме от това кой какво има, защо го има, колко това е несправедливо, а се опитаме да променим самите себе си.

– Често пътешествате по света. Накъде пътувате, г-н Пенев?

– Аз обичам да пътувам заради самото преместване в пространството. Иначе във фантазията си пътувам навсякъде, не само по света, а и в космоса, ходя къде ли не. Но когато пътувам реално, обичам да срещна и усетя конкретни неща. И така съм устроен, че на живо те винаги ме изненадват повече от онова, което някога съм си представял.

– Кой е вашият личен Господ?

– Аз съм вярващ християнин, но мисля, че като при всички българи и у мен е заложено нещо езическо. Не съм сигурен, че съм ортодоксален, правилен във вярата си в Господ. Вярвам в Силата, в любовта, в способността човек да се справя и да върви напред въпреки всичко. И може би моят Бог е човек. Имам примери, за съжаление повечето си отидоха от този свят. Те бяха силни и мъдри и така са изграждали себе си, вървели са с усмивка през несполуките на живота. Те са моят светъл пример, опитвам се да бъда такъв.

Предишна страница 1 2 3 4

ДС