Когато смехът стане подозрителен

Не разбирам атаката срещу канадския премиер, дето се бил маскирал като Аладин и си бил почернил лицето. Ако чернокож се маскира като Шекспир, например, няма ли да си избели лицето? И ако го направи, защо ние да се обиждаме? Отело как да го играят вече?

Излиза, че така самите чернокожи хора приемат цвета на кожата си за обиден, след като за тях някой да го имитира задължително е подигравка и расизъм.

Много се объркаха категориите. Живеем без чувство за хумор – сакън да не се заиграеш, сакън да не нарисуваш карикатура, сакън да не имитираш някого. Когато смехът стане подозрителен изначално, диктатурата диша във врата на обществото, което се страхува да се смее. Сатирата е прекрасен жанр. Но тя разчита на свободен ум и дух, не на вакуумирани от страхове, намеци и вкаменени представи емоции.

Във вековната си история хората винаги са имали карнавали – моментно отпускане на духа от бутилката, когато всичко е възможно и границите падат. Смехът е нужен, защото дава възможност безболезнено да видиш от другата страна, да понесеш някоя истина по-леко, да се оттласнеш от това, което се налага да си в останалото време. Дава хоризонти и възможност за мислене.

Та един Трюдо се направил на Аладин преди „намколкоси“ години и сега изровиха това, за да го цакат на избори с аргумента, че е било расистко! При това става дума за персонаж, за герой, не просто така да се боядиса черен. Ама защо се притеснявате от цвета си, бе? Какво му е?! Както едни са белезникави, така други не са – нали в това е основният смисъл на равенството между хората и на отричането на расизма?! Сега зорлем го тикате, където го няма. Че чак пък и Трюдо се извини, с което също влезе в режим на виновен.

Колко долна работа може да е политическият пиар, а? Каква безчовещина може да се вихри, само и само единият пиар да надцака другия. Каква ще им е политиката, щом като и изборите по света се превърнаха в спектакли на пиари, във войни на пиари, в стратегии на пиари!

Коментарът е от профила на Мария Касимова във Фейсбук.