Напразни вълнения около една снимка

Покойният цар Борис III се оказва ту нацистки престъпник, ту неопетнен светец. И двете оценки са неисторични. 

Противниците на историческия спомен за модерната българска монархия прехвърлят върху българския цар своите омрази и ги обличат в особено отблъскващи форми на „антифашизъм”. Нелепо е, защото Третото българско царство не е било фашистка държава, пък и непредпазливо ползващите това понятие го бъркат с националсоциализма. Да припомним: фашизмът е корпоративисткото политическо учение на Мусолини в Италия. А нацизмът или националсоциализмът – расистката теория на управлението на Хитлер в Германия. Двете не са едно и също. А България при Борис ІІІ не е управлявана в съгласие с тези доктрини и приказките за „монархофашизъм” у нас са не само историографски абсурд, а и откровена лъжа. Царят не е нито фашист, нито нацист (това би било най-малкото странно у който и да е конституционен владетел). Отделен въпрос е, че 30-те и 40-те години на ХХ в. са време на авторитаризъм. Вярно е, че монархът също е авторитарен лидер. Разбира се, не колкото дошлите на власт след него Димитров, Червенков и Живков, но все пак авторитарен. Въпросът е да не се правят прибързани аналогии между различни личности и идеи.

Обратната крайност в създаването на историческия образ на покойния цар е неговата наивна идеализация. Идеален пример е администраторският коментар към снимката му с Хитлер от откриването на ХІ-те летни Олимпийски игри в Берлин от 1936 г. във Фейсбук-страницата „Спомени, архиви, документи”. Според тях царят проявява едва ли не героизъм в момента на снимането, отказвайки да вдигне ръка в т. нар. „германски поздрав”. Канцлерът и българският монарх са заедно на трибуната на Олимпийския стадион в столицата на Райха. Хитлер е в пълна униформа, а царят – в цивилен костюм. Естествено, германският правителствен шеф отправя помпозния нацистки партиен поздрав с изпъната ръка. И (също толкова естествено) царят на българите не го прави.

Нацистки поздрав отдават само Хитлер и цивилните лица на трибуната. Козирува само мъжът в униформа. Чуждият държавен глава не отдава никакъв поздрав.

Без значение спрямо положението на царя е, че почти по същото време отделни членове на кралските семейства на Италия и Великобритания са заснети с вдигната ръка: те не са държавни глави към този момент. Самите крале-императори и глави на Савойската и Уиндзорската династии Виктор-Емануил ІІІ и Джордж VІ не си позволяват такъв жест. Въпрос на политически такт и на елементарен протокол: преди войната все още не става дума за антинацистки или антигермански патос, но за действащ монарх е принципно неуместно да повтори партиен поздрав, при това типичен за чужда държава. Ето защо и цар Борис не поздравява като нацист. Никой не изисква и не би могъл да изисква това от него. В случая изобщо не става въпрос за героизъм. Той е „с Божията милост и народната воля Цар на българите” по силата на Търновската Конституция, тоест глава на независима страна, а не гаулайтер от Националсоциалистическата германска работническа партия. Ето защо отпуснатите ръце на царя не са предизвикателство към Хитлер.

Цар Борис III, Хитлер и Савойският принц на олимпийската трибуна в Берлин. Принцът демонстрира добра воля към германския канцлер, а българският монарх си спестява какъвто и да било жест.

В други случаи (и то в наистина опасни ситуации) монархът се изправя срещу германския диктатор – например когато отказва български войници да бъдат изпратени на Източния фронт. Или когато оказва мълчаливата си подкрепа за спасяването на българските евреи. Това са действителни заслуги.

Но през 1936-а имаме просто една протоколна снимка, на която е излишно да се придава огромно историческо значение. Нито обругаването, нито идеализирането на цар Борис ІІІ имат исторически смисъл.

Човекът със скръстените ръце сред морето отдаващи почит на нацистката пария вече действително е герой.

Вижте още: БЪЛГАРСКИЯТ ШИНДЛЕР ЛИ Е ЦАР БОРИС ТРЕТИ?