Мога да си представя цивилизация без писменост. Без вестници, романи, стихосбирки и пиеси… Мога да си представя свят без изложби. Без концерти, киносалони, даже без телевизия… Мрачен свят – но все пак възможен. Човек на какво ли не е свиквал?
Леон Даниел (1927-2008)
Не мога да си представя обаче цивилизация без търговска улица. А може би по-точно – без пазар. И накрая на пазара – непременно театър.
Не търсете в театъра нищо необичайно – той просто принадлежи на търговската улица. В него се продават зрелища. Продават ги нормални хора – и те, като всички останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят – и от това са направили своя професия. Театърът е професия.
Но забележете – тая професия не прилича никак на свиренето на цигулка или на правенето на делва или на работата с длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже с перото на поета или четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия себе си в зрелище. Най-древното зрелище. Играещият човек.
Именно примитивността на театралната игра я прави най-първичното и затова най-достъпното човешко упражнение по Фантазия. И сигурно пак затова тя е ембрионът на всяка цивилизация.
Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, в края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите…
Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващо се първоначално училище за културата на всеки народ.
1984 г.
