Поезията е синоним на свободата, но и много повече: прозрение, пророчество, кураж, упование, необят на въображението и сила да гледаш и най-безмилостната истина в упор. Затова и винаги, отвсякъде я призоваваме!
Насред тревогата, апатията, помитащия ни социален циклон и самоунищожителната ни взаимоненавист днес, поезията може да ни подари достойнството, с което са ù се посвещавали всички големи поети – вътрешни емигранти в собствената си родина.
Достатъчно е да си спомним за Яворов и гениалното му стихотворение „Родина“, което завършва с думите: „И аз те имам, за да бъда сам в безброя“.
