Музика за британска кралица, руски мускетари и най-добрите музиканти на планетата

Как Лондонският кралски симфоничен оркестър е записал музиката към филма и сериала от 2013 г. „Тримата мускетари“ разказва пред Федералната новинарска агенция на Русия режисьорът Сергей Жигунов. Самата история е като сценарий за филм. Жигунов първоначално е смятал да заснеме само сериал, но поради причини, свързани именно с музиката, му се налага да пусне и пълнометражна версия на „Тримата мускетари“.

Когато работи върху филма, Жигунов бил особено притеснен, че неговата работа ще се сравнява с известния едноименен съветски сериал от 1978 г., а пък музиката винаги ще остане в сянката на Максим Дунаевски, автор на саундтрака към предишния сериал и на мюзикъл „Тримата мускетари“. Жигунов кани за композитор на своята версия Алексей Шалигин.

Когато аранжорът обработва партитурите, той заявява, че това нито един оркестър не може да го изсвири, освен ако не свири много бавно, а после компютърът да ускори, но това винаги ще се усеща.

„Може пък да го изсвирят“, казва Жигунов и изпраща партитурата в Лондон.

„Лондонският симфоничен оркестър е главният оркестър на световната кинематография – разказва Жигунов. – Той е записал музиката към всички световни кинохитове – за Бондианата, за „Междузвездни войни” и прочие. Освен това Лондонският симфоничен оркестър не записва музика за сериали. Когато научих това, беше късно, дойде отказ. Тогава взех решение и им писах, че ще снимаме филм, от който после ще направим и телевизионна версия. Получих отговор, че въпросът трябва да се реши от ръководителя на оркестъра.“

Жигунов задава въпрос: „Кой е вашият ръководител?“. Отговарят му: „Как кой? Разбира се, Нейно величество кралицата“.

Екипът на режисьора подготвя официално писмо лично до Елизабет ІІ и се приготвя да чака дълго, опасявайки се, че бюрократичната процедура в Бъкингам е тромава.

„Но английската кралица се оказа по-бърза от нашето Министерство на културата – споделя Жигунов. – На третия ден получих отговор, че като изключение се дава разрешение за запис на музиката към „Тримата мускетари“.

Жигунов изразява надежда, че записът ще бъде в студиото на „Аби Роуд“, където са записвали „Бийтълс“. Директорът на оркестъра обаче уточнява, че нужните за записа 79 оркестранти няма да се поберат в това студио и предлага прословутото студио „Air“, което се намира в църква, възстановена след Втората световна война.

„Вляво от входа в проста дървена рамка висеше нотен лист, на който с молив беше написана партитура за четири инструмента. Отгоре по диагонал беше написано „For Paul“, а малко по-ниско: „Yesterday“. Студиото принадлежеше на Джордж Мартин, продуцент и аранжор на „Бийтълс“. Двамата с Альоша Шелигин се „спънахме“ в това листче и не успяхме да продължим“, спомня си Жигунов.

Когато влизат в студиото, руснаците откриват, че само половината от музикантите са на линия, макар до записа да остават само 15 минути. В апаратната композиторът Шелигин седи пребледнял, докато около огромния като на летище пулт се мотае някакъв тийнейджър.

„Къде е звукорежисьорът?“, пита Жигунов, а ръководителят на оркестъра посочва същия този тийнейджър.

Притеснения обхващат руския екип, но в този момент им подават таблет, на екрана на който е изписана филмографията на момчето. Тя започва с „Шрек“ и продължава с „Хари Потър“ и „Карибски пирати“. Последните четири филма, над които е работил звукорежисьорът Ник, са номинирани за „Оскар“ в една и съща година.

Когато остават само четири минути до началото на записа, вратите на студиото се отварят и в него се изсипват всички музиканти. „Кога ще репетират?“, пита режисьорът. В този момент оркестърът започва да свири. Без репетиции. 79 музиканта, всички в „невъзможното“ темпо, като един човек. Когато прозвучава последната нота, диригентът Ник Ингман пита: „Още един дубъл?“.

„Това беше провокационен въпрос, неясно към кого. Увисна във въздуха и направи ситуацията абсолютно нелепа. Дубъл не беше необходим. Това беше потресаващо! Те го изсвириха от първия път! Най-добрите музиканти на планетата“, разказва Жигунов.

Шелигин звъни в Москва на аранжора: „Записаха го от първия път!“. Отсреща след дълго мълчание се чува само една възхитена псувня.

В големия международен оркестър има и руснаци, един от тях е цигуларят Роман Симович. Симович обаче през цялото време на записа подсмърча.

„Записвахме „Любовта на Д`Артанян“. Най-фините микрофони с еднакво прецизност записваха и немислимите звуци, които Симович изтръгваше от цигулката, и неговото подсмърчане. Звукорежисьорът удряше глава в пулта. Симович ме хвана за ръката и с горещ шепот каза в ухото ми: „Кажи му, че не мога иначе, има толкова емоция!“. „Нека си подсмърча“, казах аз на звукорежисьора“, продължава Жигунов.

През нощта майсторът на пулта успява да изреже от записа цялото подсмърчане на Симович.

Другото впечатляващо изживяване, което Жигунов е запомнил, е свързано със записа на откъса „Любовта на Милейди“. Композиторът Шелигин искал необичаен звук – нещо екзотично, някаква особена флейта.

„Така и писахме в първоначалните указания – някаква особена флейта по преценка на оркестъра. Когато дойде ред на този откъс, целият оркестър стана и излезе. Аз подскочих. „Какво става?“, попитах. „О, това е вашата молба за екзотичен звук – каза директорът на оркестъра. – Много се постарахме и намерихме. Само трима на света са на това ниво. Добре, че този беше в Шотландия.“

В студиото стремително влиза невзрачен мъж със спортен сак, от който вади дебела бамбукова пръчка. Оказва се, че това е „шикахачи“ – флейта, която давали на самураите в замяна на техния меч, когато постъпвали в манастир. В момента в света имало само три такива: две в Япония и една в студиото.

Бамбуковата флейта имала само четири дупки.

„Мъжът извади нотите. Там имаше фа диез минор. Какъв фа диез минор на четири дупки, помислих си. Но той духна. И се чу точно този фа диез минор. Звукът разкъсваше сърцето. След седем минути флейтистът свърши, взе си сака и замина за Шотландия. А аз и до днес се чудя, като слушам мелодията – човек ли свири, или духа вятърът?“