Шок! Бомба! Цензура в „Площад Славейков”!

Има медии, които трябва да се четат или никак, или с някакви предпазни средства – гумени ръкавици, дебели очила, марля пред устата, глътка концентрат на гладно за дезинфекция, изповед и ритуално очистване след дори най-бързия преглед. Лошата журналистика превърна езика ни в словесно блато. Навремето в един от по-приличните седмичници имаше рубрика, наречена: „Този материал няма да бъде публикуван при нас, защото е…”. Следваше списък със заслужени негативни определения. Рубриката отдавна не съществува, вероятно защото с времето трябваше да се превърне в поменик. Веднъж един мъдър човек обясни ситуацията с чудесна историческа аналогия: няма защо да си въобразяваме, че живеем в първи век, когато добрият вкус все още е достатъчно разпространен; в шести век сме, варварите са ни завладели, а абсурдите са станали норма. Затова тук сме съставили списък с думите, които жълтите труженици така изхабиха, че всяка уважаваща себе си медия ги избягва.

Шок! Бомба!

Двете си вървят заедно. Обикновено са част от заглавия-примамки. На английски съществува хубавият израз click-bait, тоест буквално „стръв за кликове”. Всички шокове и бомби на света имат за цел само да генерират вашето наивно натискане на левия бутон на мишката. Не го правете, това е въпрос на лична хигиена. Псевдоинформационното замърсяване е не по-малко вредно от отровите във въздуха и водата.

А като стана дума за експлозиви, употребата на изрази като „взрив от емоции” трябва да се включи като фактически състав в Наказателния кодекс.

Интернет прегря! Това взриви Фейсбук!

Не, интернет не може да прегрее. Доколкото е известно, засега централата на Фейсбук също не е взривена – и слава Богу, защото социалната мрежа всъщност е много полезна, ако човек я използва разумно. Вероятно авторите на прегряващи фрази имат предвид, че новина Хикс е предизвикала бурни реакции от много юзъри. Ами да го бяхте казали на нормален език, бе, байовци! Моля? Как така „байовци”? Ами така пишат Левски и Захари Стоянов… Докато вие не го подхванете и не го превърнете в кич. Вие да не си помислихте за онзи „бай” на Алеко Константинов?

Вихри се

Хората не се вихрят, вихрят се вихрите на връх Вихрен. Може би се вихри и неграмотност. Във всеки случай, когато някой иска да злепостави някого, това винаги минава през „вихрене”, обикновено из кръчмите. Добре възпитаната ви прабаба от трийсетте години би повдигнала неодобрително вежда при такова езиково безобразие.

Алармира

Човек съобщава, оплаква се, известява, подава сигнал, сигнализира или дори надава тревожен вик. Но не алармира. Вестникът не е СОТ, та да реагира на аларми. Нито разтревоженият читател, член на будната общественост, е алармен звънец.

Но като стана дума за устойчивите клишета, да не пропуснем следното:

Сибирски студ, сахарска жега

Или „бързоногия Ахил”. Или дори самия израз „устойчиво клише”. Някои съществителни си влачат конкретни прилагателни като нежелани любовници, поне в езика на лошата журналистика. Нещо трябва да се направи по въпроса. Може би редакторите да скърцат със зъби… поне там, където редактори има.

Ексклузивно

„Съдба. Френска дума, означава съдба”. Това мъдро обяснение на магарето Ийори важи и за необяснимата дума „ексклузивно”. Това ще да е някакъв остатък от говорите на древните траки, отнасящ се до делата на безсмъртните богове (вижте по-горе за устойчивите клишета). Шегата настрана, „ексклузивно” е обикновен галицизъм (френска дума, означава „заемка от френски”) и означава „изключително”, „нещо, написано само за нас”. Само дето няма нищо изключително, само за нас, нищо ексклузивно в това коя еднодневка си е сменила цвета на косата за шести път тази седмица. Защото най-често е преписано от друга „ексклузивна“ медия, тя пък от друга… а първоизточникът обикновено е ЕЖК на пазара.

Разтърсващо! Сензация!

Нормалният човек рядко бива разтърсван от новини. Сензации отдавна няма. Всички знаем, че и най-нередното е възможно, така че подобни заглавия са оскърбление за интелекта. Дадено събитие или история може да будят интерес или да предизвикват загриженост, но в никакъв случай не изненадват информирания читател. А и той рядко се информира от медии с кукички за наивници.

Майка България, земята Българска
и прочие хералдически украшения

Възторга да оставим на популистите. Нормалният човек обича или се присмива, но и двете прави дискретно. Кой казваше, че когато ви заговорят за патриотизъм, обикновено някой някъде краде здраво? Особено дразнещо е, когато служебните родолюбци започнат да пишат с поетически инверсии или да изписват всяко „Българско” с главна буква. Явно не си дават сметка, че това е англицизъм. Ако знаеха, нямаше да го допускат. В края на краищата, с ръка на сърцето, другари – Шекспир не е Българин. Три удивителни.

Уникално и брутално

Повечето неща в наше време не са уникални. Уникален е предмет, произведен само в един екземпляр. Така че ако посочите нещо за „уникално”, само за да отбележите, че много ви е харесало, има шанс да сте лош журналист или да правите недобре прикрита реклама на производителя. Но „брутално” също е за избягване, още повече, когато твърдите, че „бруталното” е много хубаво. Има брутални убийства, разбира се, но пък по липса на небрутални такива няма смисъл от прилагателното. Употребата му издава липса на въображение.

Потрес, ужас и трагедия

Тук вече насилието е не само към езика и публиката, а изобщо към нормалната чувствителност. Част от представителите на писаческата гилдия само чакат някой да бъде осакатен, за да хукнат към мястото на катастрофата с франзели, готови за топване в още димящата кръв. Това не са журналисти, а коментатори на гладиаторски срещи.

Колко страхотно!

Пощадете българския! Нещо или е страхотно, или не е. Няма толкова страхотно, по-страхотно, още по-страхотно, колко страхотно, нито страхотивейшо. Сравнителната степен на несравнимото е нещо като „о, колко страхотно изнасилване“ на горката ни реч.

Списъкът на журналистически абсурди е дълъг, затова ще спрем дотук – пък и целта ни не е да напукаме зъбния емайл на почитаемата публика. Просто ще продължим скромните си усилия да избягваме приятелския огън по българския език.

Дочетене!