Хелоуин, будители!

— Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква!
Тъй — другарски. Не струва Бог знае колко! И пак да се повеселим.
Елин Пелин

На 31 октомври и 1 ноември облечените във фантастични костюми деца из католическия и протестантския свят обикалят домовете, пеят или разказват истории и получават сладкиши за подарък. На много места се окачат запалени фенери, изрязани в тиква. Това е празникът, наричан на английски език Halloween, Hallowmas или All Hallows, буквално „всички светци“, Вси светии. От няколко години той започна да става популярен и у нас, но това тревожи някои души.

Хелоуин е вторият от трите дни на Hallowtide или нарочните три дни, посветени на поменаването на душите на всички починали християни и особено на мъчениците. Празникът е въведен от папа Григорий ІV през трийсетте години на ІХ в., около края на иконоборческата криза, за известно време обтегнала отношенията между Рим и Константинопол. Почти веднага той се разпространява и във Византия, но с друга дата.

Празникът на мъчениците

Празник, наречен „Вси светии“, е спорадично честван от християните и в Източното, и в Западното Средиземноморие още от края на ІV в., когато св. Ефрем Сирин и св. Василий Велики посвещават нарочен ден в памет на всички мъченици, загинали при по-ранните антихристиянски гонения. Различните местни църкви обаче определят различно време за този празник: някои празнуват на първи ноември, а други – напролет, в неделята след Петдесетница. Постепенно източноправославните християни се спират на пролетната дата, а римокатолическите – на източната. През Средновековието още не е съществувало толкова ясно разграничение, особено преди Великата схизма от 1054 г., така че някои западни християни също са предпочитали да отбелязват деня на всички светци напролет – например в Ирландия в VІІІ в. той, изглежда, е бил честван на 20 април, може би под опосредствано византийско влияние. Изглежда, че есенната дата се дължи на обичаите на франките, германски народ, владеещ трите големи кралства, появили се при разпадането на империята на Карл Велики и сина му Лудвиг Благочестиви през девети век.

Келтският празник на мъртвите

Предпразникът на западните Вси светии се пада на 31 октомври и започва вечер след залез слънце. Преди покръстването на келтските народи на този ден е отбелязван Самаин или Сауин, фестивалът на мъртвите и един от четирите големи келтски годишни празника. Латинската църква измества Сауин и превръща вечерта на мъртвите в начало на поменаването на всички свои светци и мъченици.

Сладкишите и фенерите, както и участието на деца напомнят много други фолклорни остатъци от дохристиянските религии на Европа и се срещат в много страни. Донякъде подобен сезонен празник в чест на мъртвите прадеди и роднини (Денят на гладните духове) съществува дори в китайската народна религия, където деца с фенери и песни призовават почитаните покойници на семейна вечеря. В славянския свят той съответства на Dziady, „Джади“ или „Дядовци“, както е известен в Полша и Белорусия – западнославянски паралел на познатата ни есенна или Архангелова Задушница (ден, посветен на душите на мъртвите и на „Душевадеца“ св. архангел Михаил, съботата преди Архангеловден, 8 ноември). У нас всички годишни Задушници са свързани също със сладкиши, най-вече с подсладеното обредно жито, което пък напомня за ислямската подобна традиция на есенния празник Ашура. Възрастните хора в България понякога наричат самото варено жито с турцизма „ашуре“. Както в католическия свят на Вси светии (1 ноември), така и у нас на Архангелова Задушница се раздават сладкиши и най-често жени посещават и почистват семейните гробове.

Всички тези есенни празници с християнски и предхристиянски произход са посветени на паметта на мъртвите – били те близките покойници от рода, или светци и мъченици. Сладкишите, фенерите и посещението на гробове са най-обикновена традиция из целия християнски свят. Функциите на Задушниците, Вси светии и Хелоуин са едни и същи навсякъде.

В съвременността много празници успешно се комерсиализират – най-ярките примери са Коледа, Валентиновден, Денят на св. Патрик и Вси светии (или Хелоуин). Първоначалният католически и англикански дух се променя – религиозното значение на празника отстъпва пред забавлението, особено на Хелоуин. Фенерът, изрязан в тиква, става нещо като „марка“ на празника, както елхата на Коледа. Най-голяма роля в популяризирането и комерсиализирането на празника има ирландската католическа диаспора в Съединените щати.

Напразните тревоги на националистите

Някога немската елха с нищо не е навредила на българските обичаи за Бъдни вечер и Рождество Христово. Предвид навиците на тукашното мнозинство, няма вероятност свети Валентин скоро да измести свети Трифон (чийто ден всъщност е на 1, а не 14 февруари). Същото се отнася и до Вси светии или Хелоуин. Няма особен риск известен брой тиквени фенери, детски фантастични костюми и бонбони да изместят официалните и малко казионни тържества по повод Деня на народните будители. Те бездруго не съвпадат и като време, защото предпразникът на католическите Вси светии е вечерта на 31 октомври.

Приказките за някакво изместване на националните традиции са напълно неоснователни. Нито няколко целувки на влюбени двойки на 14 февруари ще намалят консумацията на вино (нещата чудесно си вървят заедно), нито детските и младежки забавления с костюми на 31 октомври ще доведат до някакъв внезапен интерес към окултизма или пък ще отменят речите на училищните директорки в чест на Паисий Хилендарски. И това не се нуждае от повече приказки. Въпросът изобщо не опира в някакви предполагаеми щети върху всичко българско и родно.

Православните традиции не са точно нещо „родно“, защото в България те са внесени с Покръстването, а не са възникнали тук. Все пак, Христос и апостолите не са българи, нито траки. Нито пък източните и западните християнски традиции са несъвместими помежду си, защото християнството е универсална религия и всеки може да се увери как празнуват християни от различни изповедания по време на общи празници в райони със смесено население, например в Полша. Опасно е да се бърка националното с религиозното. Разбира се, светският Ден на народните будители, възникнал в началото на ХХ в., не е точно древен народен празник, а чисто модерно явление от процеса на утвърждаване на българската нация.

Тикви и фенери

Излишен е „православният“ патос на хората, които мърморят срещу св. Валентин и срещу Хелоуин – още повече, че „православността“ на повечето такива критици се оказва или обвързана не с български, а с руски местни религиозни традиции, или с не точно ортодоксални лични убеждения: един културен тюрлюгювеч от людмиложивкински пиетет към орфически тракийски мистерии, режисирани от покойния професор Фол, фантазии за богомилството, дъновизма и необяснимия, ирационален култ към баба Ванга. В този смисъл има далеч повече окултистки тежнения у хора, които отхвърлят Хелоуин, отколкото у младите хора, които излизат вечерта на 31 октомври с костюмите си на вампири и таласъми. В крайна сметка, нашите кукери, русалиите и дори коледарите могат да изглеждат много по-страшно и в никакъв случай не са по-християнски. Целият този шум от мърморене идва не от друго, а от неприязън към англосаксонската популярна култура, която обаче продължава да се адаптира в ежедневието с нехайната неизбежност на икономическите механизми. В това няма повод за особени истерии и в престорено благочестивото отвращение от халоуинските тиквени фенери има нещо комично, силно напомнящо ирационалния, провинциален свян на Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин.

Вместо това, по повод наближаващата вечер на Хелоуин родителите могат да купят на децата си прекрасните и вълнуващи романи „Дървото на Вси светии“ от Рей Бредбъри и „Една нощ през самотния октомври“ от Роджър Зелазни. А ако някой не харесва тиквени фенери, то нищо не му пречи да си приготви една чисто българска печена тиква с мед и орехи.