Паметник на хан Аспарух ще бъде издигнат във Варна, след като Министерството на културата е дало положително становище за поставянето му в квартал „Аспарухово“, съобщи кметът на района Ивайло Маринов. Фигурата е изваяна от скулптора доц. Николай Нинов, ученик на проф. Величко Минеков (1928 – 2022), създал паметника на хан Аспарух в Добрич.
„Преди точно 92 години, на 8 октомври 1934 г., по идея на големия изследовател на българската история и археология Карел Шкорпил е взето решение пустеещата тогава местност край Аспаруховия вал да бъде превърната в парк, в който да бъдат издигнати паметници на хан Аспарух и Аспаруховия воин. В осъществяването на тази родолюбива инициатива участват и други забележителни личности от историята на Варна – създателят на Морската градина Антон Новак, инж. Любин Димов и полковник Петър Димков. През август 1935 г. паркът и паметниците са тържествено открити. Близо век по-късно ние имаме възможността да продължим това достойно дело“, написа във Фейсбук вносителят на предложението арх. Стоян Петков.
Бронзовата скулптура е била излята, преди да приключат процедурите по одобряването ù. Инициативата е финансирана с дарения, а Общинският съвет във Варна преди една година разреши поставянето на монумента след остър спор за художествените му качества.
Решението идва след дълги административни процедури, промени в първоначалните планове и разногласия между инициаторите, местната администрация и специалистите, натоварени да оценяват художественото оформление на градската среда. Зад привидно безспорната идея за паметник на основателя на българската държава обаче стои история, в която частната дарителска инициатива се сблъсква с отрицателни експертни становища.
Монументът представлява конна фигура на хан Аспарух, чиято височина трябваше да бъде 5,50 метра – но от снимки, публикувани в социалните мрежи, става ясно, че мащабът е редуциран. Автор на фигурата е скулпторът доц. Николай Нинов.
Вижте още: ХАН АСПАРУХ ЩЕ СЕ ПОЯВИ ВЪВ ВАРНА
Средствата за изграждането му се събират от сдружението „Тук ще бъде България“, което обявява намерението си да създаде не просто самостоятелен паметник, а мемориален комплекс, посветен на българските владетели. Първоначалният замисъл предвижда разполагането му в Аспаруховия парк, в близост до историческия Аспарухов вал. Именно това място има особено значение за историческата памет на Варна, тъй като още през 30-те години на ХХ век около него започва оформянето на мемориална среда, посветена на ранната българска история.
За реализацията на проекта са осигурени над 75 000 евро от дарители и съмишленици. Средствата обаче не покриват всички предстоящи дейности, тъй като остава да бъдат финансирани транспортирането, монтажът и осветлението на монумента. Целта на инициаторите и районната администрация е паметникът да бъде поставен до края на 2026 г. Засега няма публично представен подробен финансов отчет, от който да се установи каква част от събраните средства е предназначена за авторския хонорар, бронзовата отливка, постамента, проектната документация и строително-монтажните работи.
Междувременно става ясно, че първоначалното намерение за изграждане на мемориален комплекс около Аспаруховия вал среща административни затруднения. Според изявленията на участниците в проекта, за реализирането му е била необходима подробна устройствена и паркоустройствена документация, която да бъде съобразена с цялостното благоустрояване на Аспаруховия парк. Разработването ù се забавя и инициаторите започват да търсят алтернативно местоположение. През август 2025 г. районният кмет Ивайло Маринов съобщава за възможност монументът да бъде временно разположен на кръговото кръстовище срещу сградата на районното кметство. Тогава той подчертава, че окончателното решение зависи от законовите възможности за поставяне на подобен обект.
На 17 септември 2025 г. общинският съветник от ГЕРБ арх. Стоян Петков внася предложение, с което се иска Общинският съвет да даде съгласие за поставяне на паметника.
Оказва се обаче, че Общественият експертен съвет по естетизация на градската среда във Варна вече е разгледал първоначалния проект за мемориалния комплекс и го е отхвърлил с 13 гласа „против“ и един „въздържал се“. Това съобщава по време на заседанието директорката на общинската дирекция „Култура и духовно развитие“ Светослава Георгиева. Отделно от общия проект е била разгледана и самата скулптурна композиция на хан Аспарух, към която експертите са отправили художествени забележки и са поискали корекции.
Според Георгиева авторът на монумента, скулпторът Николай Нинов, не се е явил пред местния експертен съвет, въпреки че присъствието му е било необходимо за обсъждането на критиките. Тя посочва също, че не е осъществен последващ контакт с него за отстраняването на установените проблеми. В изказването си директорката на общинската дирекция поставя въпроса за художествената стойност на паметниците в публичното пространство и предупреждава за опасността монументалната скулптура да се превърне в бутафория или имитация. Според нея компетентността да се оценяват художествените качества на един паметник принадлежи на професионалните експертни съвети, а не на общинските съветници, които вземат административното решение за поставянето му. По време на дебата става ясно, че бронзовата композиция вече е била излята – преди окончателното приключване на процедурите за нейното одобряване.
Позицията на общинската администрация среща възражения от арх. Виктор Бузев, който защитава правото на инициаторите да продължат процедурата пред Министерството на културата. Според него отрицателното становище на местния експертен съвет представлява професионална оценка, но не трябва автоматично да прекратява инициативата. Той подчертава, че окончателната художествена преценка ще бъде направена на национално ниво и че финансовият риск се носи от частните дарители, а не от бюджета на Община Варна.
По време на обсъждането е повдигнат и въпросът за общественото съгласие. В отговор арх. Бузев заявява, че когато проектът се финансира от частни дарители, общественото обсъждане не е непременно задължително.
Представителят на сдружението Йордан Николов твърди, че проектът е получил положително становище от специалисти от Историческия музей във Варна.
Въпреки възраженията и отрицателното становище за първоначалния мемориален комплекс, Общинският съвет приема решение, с което се дава съгласие за поставянето на паметника. Изрично е посочено, че средствата за проектната документация и изграждането на монумента се осигуряват от сдружението „Тук ще бъде България“.
След решението от септември 2025 г. процедурата продължава на национално ниво. На 13 октомври 2026 г. районният кмет Ивайло Маринов обявява, че Министерството на културата е дало положително становище след съгласуване със Специализирания експертен съвет за изобразителни изкуства. Според последните съобщения предвиденото място е в близост до пасарелката в квартал „Аспарухово“.
Николай Нинов е български скулптор, роден през 1973 г. Завършва художественото училище в Трявна, а по-късно и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“, при проф. Константин Денев и проф. Величко Минеков. През 2009-а вече е доцент, като и до днес преподава скулптура и рисуване във Варненския свободен университет. Автор е на малка пластика, както и на други паметници на исторически личности, негова е статуята на Трифон Иванов, която бе открита във Велико Търново през 2025 г. В центъра на Варна предстои да бъде поставена скулптурна композиция на Светите Седмочисленици – седем бронзови фигури на Кирил и Методий и техните ученици – св. Климент, св. Наум, св. Горазд, св. Сава и св. Ангеларий, Варненският свободен университет ще дари 70% от средствата за паметника. През май тази година бе открит паметник на Кирил и Методий, създаден от Нинов, и в „Аксаково“, квартал на Варна.
Създатели на сдружение „Тук ще бъде България“ са семейството финансисти Светозар и Мария Гигови. В организацията членуват още адвокатка, рекламист, строителен предприемач и кредитна консултантка. Паметникът на Аспарух е първата инициатива на „Тук ще бъде България“.
Варна всъщност има дълга история на почитане на хан Аспарух, започнала много преди сегашната инициатива. На 8 октомври 1934 г. по идея на археолога Карел Шкорпил е взето решение пространството около Аспаруховия вал да бъде превърнато в парк. Инициативата е подкрепена от полковник Петър Димков, а оформянето на зелените площи е свързано с работата на ландшафтния архитект Антон Новак. В историческата мемориална среда са включени два паметника: на Аспаруховия воин, дело на скулптора Кирил Шиваров, и бюст на хан Аспарух, възложен на Кирил Георгиев. Обществената активност около създаването на този ансамбъл допринася и за преименуването на квартала от „Тихина“ на „Аспарухово“ през декември 1934 г.
Новият паметник не е първият опит Варна да отдаде почит на основателя на българската държава, нито възниква в пространство, лишено от историческа символика. Районът вече разполага с мемориална традиция, изграждана в продължение на повече от девет десетилетия.
„Да проектираш архитектурната среда за монумент на основателя на българската държава не е просто професионална задача. Това е отговорност към историческата памет, към градската среда и към бъдещите поколения. Благодаря на доц. Николай Нинов, автор на скулптурната композиция, и най-вече на родолюбивите варненци от сдружение „Тук ще бъде България“, които стоят зад инициативата и финансират нейното осъществяване със собствени средства и дарения. Благодаря и на всички институции, общински съветници и граждани, които подкрепиха проекта и допринесоха за неговото придвижване.
За мен е особено важно, че тази инициатива обединява история, архитектура, изкуство и гражданска енергия.
Монументът ще бъде разположен на избраното от кметство „Аспарухово“ място – в близост до пасарелката.
Варна не започва от нас и няма да свърши с нас. Градът не е само сгради, улици и инфраструктура. Градът е и памет. А историята има смисъл, само когато я съхраняваме и предаваме на тези след нас“, завършва поста си във Фейсбук инициаторът на новия паметник арх. Стоян Петков.
